Тими е мъртъв. Следващия път си ти.
Първо Елена, а сега и той. И двамата получиха предупреждение. Не че го беше грижа за това, ала ако не поспеше поне един час, нямаше да бъде в състояние да намери дори връзките на обувките си, камо ли човека, който явно бе наясно с причините за изчезването на семейството му.
— Нека да продължим утре сутринта — обърна се той към Герлинде, но тя въобще не го слушаше.
— Кажи му какво ти се е случило — подкани тя Шала.
Шала се изкашля, но не проговори. Бе очевидно, че се страхува.
— Небеса, ама че е своенравна — изруга Герлинде. После се обърна към камериерката: — Дете, за малко да бъдеш убита, и то съвсем скоро, след като посред нощ си видяла възкръсналата от света на мъртвите Анук Ламар. Човече, Шала, това не може да е случайност. След като не искаш да говориш с мен, тогава говори с него. — Възрастната дама посочи към Мартин. — Кажи му кой е бил. Той е от полицията и може да ти помогне.
Шала стоически поклати глава, стиснала здраво устни.
Мартин знаеше, че камериерката още дълго време няма да е готова да говори за инцидента, още повече с непознат, и понеже в момента самият той не бе в състояние да проведе проникновен разговор, каза:
— Предлагам да се видим отново, след като всички си починем малко.
— Е, добре — рече Герлинде, което прозвуча като: „Ама че проклет загубеняк!“. — Тогава хвърлете, моля, един поглед на джобното фенерче, което мъкна със себе си през целия път.
— Какво фенерче?
— Това тук. — Герлинде го извади от джоба на количката си. — Било е използвано постоянно, както може да се види от изтощените батерии. — Тя щракна малкото продълговато фенерче, за да демонстрира едва доловимата, изтъняла светлина. — Можех да ви разкажа за това много по-рано, ако не се бяхте изпарили като дервиш от каютата ми само защото споменах името на Бонхьофер.
Мартин я изгледа подозрително.
— Мечето не е било единственото нещо, което Анук е изхвърлила в кофата за боклук.
Той сви рамене:
— Окей, добре. Значи е носела и джобно фенерче, когато са я открили.
Заедно с мечето.
Герлинде кимна:
— Е, май не сте толкова несхватлив, колкото сте обикновено.
— Напротив, съм. Какво трябва да ми говори това?
— Че теорията ми за Бермудската палуба най-после получи първото си доказателство.
Мартин си спомни за двойно подчертаното понятие върху дъската в кабинета на Герлиндс.
— Какво, по дяволите, е Бермудска палуба? — направи той грешката да попита, давайки на старата дама възможност, от която тя веднага се възползва.
— Веднага ще ви обясня. Но преди това един контравъпрос: защо момичето бе скрито?
— Една конфискация на кораба струва милиони — каза Мартин и посочи към вратата. — Моля ви, госпожо Добковиц…
— И сериозно ще застраши сделката с чилийския инвеститор. Но рано или късно ФБР и без това ще цъфнат на кораба.
— Но не и ако момичето отново изчезне.
— О, да. Естествено, тя отново ще изчезне. Но едва след като могат да представят на властите добре завъртяна история, която да потули истината.
— Нещо подобно вече чух и от капитана — измърмори Мартин, за съжаление, достатъчно високо.
— Бонхьофер? — изкряка Герлинде развълнувано. — И думица не му вярвайте, този е вътре в играта! Ще ви кажа какво мисля — никой няма намерение да убива момичето. Просто бедното дете трябва да се върне възможно най-бързо отново там, където е било, и то по начин, който да не накара властите да претърсят целия кораб.
— И как трябва да стане това? — попита Мартин, на когото му бе станало любопитно.
— Като представят на властите фалшив извършител и фалшиво скривалище, за да ги отклонят от истинския извършител и от истинското скривалище.
— И защо дружеството ще си прави този труд?
Мартин свали ботушите си с надеждата, че това е достатъчно красноречив намек. Ако и това не помогнеше, щеше да се принуди собственоръчно да изхвърли старицата от каютата си.
— Защото истинската търговска цел на Султанът не е превозът на пътници, а това, което се случва на Бермудската палуба. Ето вижте.
Тя измъкна изпод седалището си купчина листове в прозрачна папка.
— Точно това е темата на книгата, върху която от години работя с Грегор. — Герлинде навлажни пръст и след кратко прелистване издърпа една страница, която подаде на Мартин. — Прочетете последния абзац!
Бос, с разкопчана риза, той взе листа. Подозираше, че всяко едно противопоставяне от негова страна щеше да му струва много повече време, затова зачете на глас: Както винаги, Герлинде бе изумена от големината на неговото благородно мъжество, вирнало се пред нея, ала сега нямаше време да се отдаде на блаженството, което неговият скиптър… — Мартин погледна изумено. Тя нетърпеливо му даде знак да продължи да чете. — … й обещаваше. Не и преди да разбере дали мъжът, който ѝ бе подарил най-невероятните оргазми в нейния седемдесет и три годишен живот, живееше в каюта 8056, или в действителност работеше на тайна междинна палуба, която не фигурираше в нито един строителен план и на която през определени интервали от време завинаги изчезваха пасажери, поради което се наричаше…