Даниел извади от шкафа в коридора един дъждобран.
— Лиза. На това плаване.
Объркан, капитанът поклати глава:
— Как ти хрумна това?
Юлия го зяпна, сякаш бе извънземен.
— Престани, ти ѝ подари проклетия круиз за рождения ден.
— Не, Юлия, нещо бъркаш.
— Аз съм се объркала? Да не си си изгубил ума, Даниел? Та ние се чухме на рождения ѝ ден. Дори ти благодарих!
Тя усети как се изчерви. Даниел продължаваше да клати глава, но изглежда, се бе замислил.
— Всъщност тогава имах предвид преместването. След като видях резервацията, ви преместих от една вътрешна каюта в две каюти с балкон. Но аз не съм я правил. Бе направена в интернет. Дори се учудих, че преди това не си ми се обадила.
— Това означава… — Тя прехапа долната си устна.
— Че Лиза те е излъгала — допълни Бонхьофер.
— По-лошо — подхвърли непознатият.
Мартин Шварц погледна в очите първо Даниел, после и нея.
— Това означава, че дъщеря ви отдавна е планирала всичко.
Глава 44
Единият от родителите. Едно дете. Трети човек, който плаща круиза, но не е на борда.
Така както бе при Наоми и Анук Ламар.
Както и при Надя и Тими.
Сходствата ставаха все по-очевидни. И дори да не можеше да разчете знаците, той знаеше, че това не би могло да е случайност.
— Но… но откъде… имам предвид… едно такова пътуване е скъпо. Откъде може Лиза да има пари за това? — питаше се изумена Юлия.
— Как е платена резервацията? — поиска да узнае Мартин.
— Трябва да проверя — отвърна Бонхьофер и припряно погледна часовника си. По всяка вероятност очакваше обаждане.
— Лиза няма кредитна карта — каза Юлия и в същия момент постави и двете си ръце пред устата. — Мили боже, видеото! — изхълца тя.
— Какво видео? — попита Мартин.
Капитанът остави дъждобрана върху един шкаф и се приближи, клатейки глава.
— Това са глупости, Юлия, и ги го знаеш — опита се да я прегърне, но тя се отскубна.
— Откъде мога да знам каквото и да било? — изкрещя му тя. — Ако действително познавах дъщеря си, сега тя щеше да е при мен, а не някъде там… — Гласът ѝ заглъхна.
— За какво видео става въпрос? — попита отново Мартин.
— Показва как дъщеря ѝ уж заработва на улицата — обясни му Бонхьофер. После отново се обърна към Юлия: — Това е мръсна инсинуация, както и всичко в този сайт. Лиза е жертва на тормоз. Не е проститутка, която си заработва парите за круиз.
Нещо изпука и Мартин чу шептене. После звукът се усили, след като капитанът завъртя някакво копче в стената на каютата.
… молим ви да включите пети канал. Последно Лиза Щилер е видяна по време на вечерята в зала Джорджия. Моля да ни извините за притеснението в късния час, но се надяваме на вашето съдействие…
Бонхьофер отново намали звука. Междувременно Мартин бе намерил дистанционното върху стъклената масичка и включи плазмения телевизор. Пети канал показваше снимка в голям размер, преснимана от паспорт, където човек не биваше да се усмихва, поради което младото момиче с восъчнобялата кожа и катраненочерната грива никак не изглеждаше в добро настроение. Когато я видя, Юлия избухна в сълзи, а Мартин получи сърцебиене.
— Познавам я — изрече той с поглед, вперен в телевизора. — Срещнах я преди малко.
Глава 45
— Какво? — едновременно попитаха Бонхьофер и Юлия. — Познавате Лиза?
Мартин кимна.
— Виждал съм я веднъж. Тук на кораба.
— Къде?
— Долу.
— Какво имате предвид с това долу? — кресна Юлия.
Мартин размени поглед с капитана, който веднага разбра какво имаше предвид.
Долу. Палуба A. Каютите на персонала.
Мартин се удари по главата. Тъпа болка запулсира в лявото му слепоочие. Вчера рано сутринта се разминаха с Лиза Щилер в коридора, когато Елена го водеше при Анук.
— Какъв съм идиот, трябваше веднага да се сетя! Нито една камериерка няма право да носи пиърсинги на този консервативен кораб. Тя не бе от персонала.
Какво, по дяволите, търсеше там? И как въобще бе влязла?
Болката се разпространи от челото към основата на носа. Очите му се насълзиха, когато се опита да навърже нещата.
Тими скача втори, но без мечето си, понеже то е у Анук, която знае името ми и се намира в „Кухнята на ада“, където засичам Лиза, чието пътуване е платено от някой си…
Мислеше си за дядото на Анук, за неговия блог (курвата, която вкара рака в тялото на моя син, дано акулите я разкъсат), и докато болката се врязваше като горелка в тила му, той мислеше за джобното фенерче, за това колко обичаше да рисува Анук, как се самонараняваше. После подутото лице на Елена се смени с пияния дискотанцьор с неоновото питие… и след секунда разбра.