Всъщност нямаш право да ми задаваш въпроси. И понеже отговорът ще те отведе на правилната следа и нещата тук малко ще се посъкратят, а аз не искам — няма да научиш името ми. Но ако бях персонаж от приказките, то моята история щеше да започне със следните думи: „Имало едно време едно красиво, малко момченце. То нямало братя и сестри, но имало майка, която го обичала повече от всичко на света. И един строг баща, който винаги го гледал странно, когато оставали насаме“. Е, доскуча ли ти? Но не се притеснявай, моята история има поанта, която със сигурност ще те изненада…
Глава 47
Мартин се събуди с едно продължително бучене в ушите, сякаш в близост до него е паднала телефонна слушалка. В първия момент не знаеше къде се намира. Леглото, на което лежеше, мирисът на възглавницата, цялата стая — всичко му бе чуждо, макар и да не различаваше нищо наоколо. Беше тъмно. Тънка ивица светлина падаше през един тесен процеп — там, където краищата на завесата се допираха.
Той се изправи и с един лек пристъп на гадене в съзнанието му изплуваха първите спомени.
Тими. Анук. Султан.
Той се претърколи странично и заопипва за нощната лампа, но изчака известно време, преди да я включи, понеже се страхуваше, че светлината може да изгори ретината му. При всяко движение на главата имаше чувството, че мозъкът му е с консистенцията на яйца на очи. А гърдите му сякаш бяха болезнено притиснати в корсет. И въпреки всичко имаше смътен спомен, че вчера е било още по-зле, когато…
… говорих с онази жена. Майката, точно така.
Бавно всичко си дойде на мястото.
Нападението на палубата, падането в басейна, теорията на Герлинде за Бермудската палуба, Юлия, дъщеря ѝ Лиза — тормозеното от съучениците си момиче, което сигурно бе скочило зад борда заради компрометиращото видео… припадъкът му. Шефът му го предупреди. По дяволите, всички го бяха предупредили да си инжектира антитела.
Или да се качи на този кораб.
Осмели се да включи лампата. Светкавицата, която го прониза, не бе чак толкова неприятна, както си представяше. Примижавайки, той се опита да напипа телефона. Зададе си два въпроса: как се е озовал в каютата си и как така телефонът се намира в зареждащото устройство неактивен, с тъмен дисплей — макар че съвсем ясно чу свободен сигнал!
Той запуши ушите си с пръсти, но звукът не намаля.
Е, браво! Значи така се чувства човек, когато започне деня си като алкохолик.
Бумтящ череп, фантомни шумове, бели петна в паметта и толкова пълен пикочен мехур, подобно на метрото след футболен мач на Херта7.
Взе телефона, стана и се затътри към банята. Трябваха му към десетина минути, за да прекоси стаята, дори се наложи да си почине, като приседна на ръба на леглото, иначе щеше да се строполи на половината разстояние. В банята не включи осветлението, тъй като искаше да си спести гледката в огледалото. Намери опипом тоалетната. Вдигна капака, дръпна боксерите си надолу (кой ме е съблякъл?) и докато сядаше, набра номера на Дизел. Той вдигна след цяла вечност.
— Да?
— Аз съм.
— Познаваме ли се? Мисля, че може да си Мартин Шварц, ако връзката не е толкова шибана.
— Колко е часът?
— Обаждаш ми се, защото искаш да знаеш колко е часът? Човече, трябва да ти е много скучно. — Дизел се засмя и после каза: — Сега е четиринайсет часът и осем минути. — После се оригна.
Четиринайсет часът? Ако се имаше предвид часовата разлика, в Атлантика сега бе дванайсет часът на обяд. Той бе спал най-малкото десет часа.
— Хубаво, че си на линия. Провери ли си имейла?
— Не.
— А трябва. Прегледах списъците на персонала и пасажерите, които колегата ти Бонхьофер ти е дал.
Докато Дизел говореше, Мартин започна да се облекчава.
— Имаме почти шестстотин съвпадения на гости и служители, които са били на борда, когато Надя и Тими изчезват, както и пет години по-късно, когато Анук и майка ѝ официално са обявени за изчезнали.
— Колко от тях са потенциални изнасилвачи?
— Имаме 338 служители. От дърводелеца, през готвача, до капитана. Да предположим, че списъкът е пълен. И тук се натъкваме на най-големия проблем.
— Мислиш, че Бонхьофер не ми е дал целия списък?
— Мисля, че може въобще да не ти е дал истинските списъци. За да спестят пари, повечето корабни компании наемат като подизпълнители евтини чуждестранни фирми. Понякога си измислят имена или укриват такива заради данъците, или надписват, за да приберат вноските. Това е един омагьосан кръг.