Мартин се замисли. Излизаше, че списъците с пасажери и сътрудници са задънена улица.
— А как стоят нещата с пасажерите? — въпреки това попита той. — Имаме ли съвпадения и тук?
— Да, разбира се. Пасажерите по круизните кораби са рецидивисти. Но тук изборът е по-малък. Ако от осемдесет и седмината пътници, които са били на борда както преди пет години, така и преди два месеца, отпаднат самотните майки и привидно мъртвите пенсионери, остават тринайсетина мъже, които могат да бъдат потенциални изнасилвачи. А сега се дръж!
Дизел направи пауза.
— Какво?
— Един от тях се казва Петер Пакс.
Името ми под прикритие?
— Това не е възможно!
— Е, какво да ти кажа, приятелю.
Мартин си представи как Дизел вдига рамене.
— Ако навремето в училище беше изкарал курсове по плуване, сега щях да те посъветвам да отплуваш обратно към къщи. Виж, някой иска да те натопи в нещо!
Да. И аз знам кой.
Мартин посегна към тоалетната хартия.
— Името му започва с Егор и завършва с Калинин.
— Собственикът на компанията?
— По всяка вероятност и капитанът е замесен, не съм много сигурен за този охлюв.
— Можеш ли да разбереш коя каюта е наел Пакс?
За разлика от традиционните хотели, където зависиш от благоволението на рецепционистите дали ще получиш воняща стаичка до паркинга, или обляна в светлина стая, то по правило при круизните кораби можеш сам да си избереш номера на каютата.
— Да, някъде я имах записана. Чакай да видя.
Мартин стана и пусна водата.
— О, не, моля те! Само не ми казвай, че по време на разговора ни си правил това, което се чува — възмути се Дизел.
Мартин не му отговори, а го помоли да проучи още някого.
— Кого?
— Лиза Щилер, петнайсетгодишна, берлинчанка, майката се казва Юлия, и двете са в актуалния списък на пасажерите. Открий, моля те, кой е платил пътуването им и как е направена резервацията. И виж дали не можеш да намериш едно видео в… — Трябваше да разрови паметта си, за да се сети за името на платформата, която вчера Бонхьофер му спомена. — … в Isharerumors, тагнато с името Лиза Щилер.
— И за какво ти е?
— Лиза е на петнайсет години и от вчера е изчезнала. Видеото може да е отключващият фактор за самоубийството ѝ.
Дизел въздъхна.
— Още едно дете? Небеса, какво става при теб?
— Всичко е навързано. Например видях Лиза на път към Анук на… — Мартин заекна — … на долната палуба, където тя всъщност няма… — Той спря на средата на изречението.
Какво е това?
— Хей, ало! Сега и ти ли скочи зад борда? — извика Дизел.
— Млъкни за малко!
Свободният сигнал в главата му бе намалял, ала сега го подразни друг шум. Цяла гама от звукове. Вероятно те са били там през цялото време, ала той ги възприемаше едва сега. Мартин постави ръка на мивката и усети вибрациите. Излезе непохватно от банята, ориентирайки се по лъча светлина, идващ откъм завесите. Дръпна първо тях, а после отвори и балконската врата. Студен свеж въздух нахлу в каютата.
Това, което видя, обясняваше напълно стърженето, скърцането, вибрирането и бученето наоколо. И клатенето на кораба.
— Ние се движим. — С невярващ поглед той обходи високите запенени вълни пред себе си. Мътният сив хоризонт бе надвиснал толкова ниско над кораба, че можеше да се докосне с ръце.
— Естествено, че се движите, та това е круизен кораб — обади се Дизел, който нямаше как да знае, че снощи капитанът на Султанът е спрял кораба за маневрата „човек зад борда“. Но днес моторите отново работеха, което можеше да означава две неща: или са намерили Лиза, или са се отказали от нея.
— Намерих я — отново се обади Дизел и за един кратък момент Мартин реши, че става въпрос за момичето, но естествено Дизел имаше предвид каютата на Петер Пакс. — И на двете пътувания е била една и съща — каза той. — Вероятно ще удостоиш с едно посещение каюта 2186.
Глава 48
12:33 ч. бордово време
50°27N, 17°59’W
Скорост: 23,4 възела, вятър: 30 възела
Вълнение: 10 фута
Разстояние от Саутхемптън: 630 морски мили
— Номер 2186?
Капитанът масажираше врата си. Лепенката на носа му бе по-малка, а кръговете под очите му бяха станали по-големи. Ако на борсата можеше да се търгува с умора, то Бонхьофер щеше да е един от най-богатите мъже в света. Очите му се бяха свили до размера на петцентова монета и очевидно не му помагаха да намери подходящата ключ карта.
— 2186 — потвърди Мартин и се учуди, че търсеха на трета палуба каюта с такъв номер. Стояха в един страничен коридор, който се отклоняваше от входа за атриума, пред врата без номер с цвят на джинджифил и Бонхьофер се опитваше вече за трети път да я отключи. В ръката си държеше няколко различни по цвят ключ карти, продупчени в горния десен ъгъл и нанизани на тънка метална верижка.