И двамата безмълвно се втренчиха в простреляния в главата мъж, който лежеше в краката им.
Глава 49
Те заключиха вратата, а Мартин даде указания на капитана да не мърда от мястото си и да не докосва нищо. Трупът лежеше с разкрачени крака на пода, гърбът му бе опрян на едно разхвърляно единично легло, а главата, прекършена в тила, гледаше с празен поглед към прашния таван на каютата. Възглавницата под нея блестеше влажно в светлината на лампата.
Съдейки по количеството кръв, изглежда, изходната рана бе много по-голяма, отколкото малката дупка в челото над дясното око.
— Кой е това? — попита Мартин, вече превключил на режим „местопрестъпление“.
Опитът го бе научил, че първото впечатление е най-важно. Затова той обходи с поглед обстановката, като специално обръщаше внимание на неща, които са необичайни. Преобърнат кръст на стената, разбито огледало под шкафа или помещение, което е така безупречно подредено, че развенчава намерението на убиеца да не се набива на очи при никакви обстоятелства. Невинаги специфичните неща бяха очевидни, често подсказките за обстоятелства, мотиви, жертви и заподозрени бяха много дискретно поставени. Като например металното късче, което лежеше на килима пред вградения шкаф. Мартин се наведе — фиба за коса. Бе пъстра, малка и евтина, като за кукла. Или за малко момиче.
— Велики боже, та това е… — зад него Бонхьофер бе опулил очи над трупа. Явно шокът от разпознаването не му позволи да назове името на убития.
— Кой? — строго попита Мартин.
Капитанът трудно преглътна.
— Името му е Вайт Йеспер. — Той посочи към мъжа в синята униформа. — Един от офицерите по сигурността.
Глава 50
— Ще доживея ли поне един-единствен път да прекъснеш работата ми с добра новина, Бони?
Егор взе телефона, изхвърли Икарус от леглото и стана. В действителност той не работеше, а бе подремнал малко в затъмнения апартамент след разочароващия секс с жена си. Но по-скоро би тичал гол с флагче в задника на горната палуба, отколкото да признае на капитана, че от време на време си поспива следобед.
— Изстрел в главата? — попита Егор.
Жена му се обърна на една страна в съня си и пръдна. Велики боже, това бе много по-отвратително в сравнение със свинщината, която Бонхьофер току-що му бе описал.
По пътя към банята Егор обмисли дали няма възможност да потули нещата, ала се съмняваше. Накрая си каза:
— Остави нещата такива, каквито са.
Докато слушаше Бонхьофер с половин ухо, дъхна в шепата си и направи гримаса.
Половин час обедна дрямка и устата ми мирише на албанска канализация.
— Естествено, продължаваме да плаваме — прекъсна той развълнувания поток от думи на капитана. Само с идиоти ли си имам работа тук? — Почти на половината разстояние сме, какъв смисъл има да обръщаме? Не пипайте нищо на местопрестъплението и съобщете на властите.
Егор вдигна капака на тоалетната чиния и откопча шлица на пижамата си.
— И уведомете всички пиар идиоти, на които давам заплати. Крайно време е некадърниците да си заработят парите. Не искам да чета заглавия от сорта на „Хорър на Султанът — един изчезнал и един труп“ или нещо подобно.
Макар че подобни заглавия, естествено, едва ли можеха да се избегнат. И отчасти това си бе по негова вина.
Изчака, докато най-накрая започна да капе. Преди, когато имаше контакти с „неподходящи“ жени, пикочният му канал пареше. Сега чувството му напомняше единствено за отдавна просрочените профилактични прегледи. Старостта е една повлекана, помисли си Егор и погледна през открехнатата врата на банята към сумрака на спалнята. Краката на жена му стърчаха под завивките. Дори оттук можеше да види изкривените ѝ от носенето на високи токчета пръсти. Отвратително.
Момент. Какво му предложи този малоумник капитанът?
— Да спрем? Отново? — От ярост Егор едва се сдържа да не опикае всичко наоколо. Подплашен от избухването на стопанина си, Икарус се промъкна в банята с клепнали уши. — Чилийският ни чувал с пари ще сметне едно самоубийство за лош късмет. Типът е суеверен католик. Най-лошият сорт хора. Ако сега изплува и един труп, нещастникът ще сметне това за зла поличба и ще си прибере чековата книжка по-бързо, отколкото вие ще изречете „затвор“. Все ми е тая как ще го направите, но по дяволите, забавете нещата до подписването на договора!
Егор го изтръска и го изплакна. От спалнята се чу сънливият глас на жена му, но му бе все едно какво иска да каже. Ядосваше се сам на себе си. Всъщност бе решил да не крещи. Това правеха само хора, които не можеха да контролират себе си и живота си. Но след отплаването от Хамбург, не, още от Осло, откакто тази схваната в езика Анук отново се появи от нищото, сякаш някой започна да го замеря с пирожки, пълни с лайна.