И сред тях намирам случаите си. Действам много предпазливо. В момента, в който разбера, че някое дете е насилвано от родителите си (независимо дали момче, или момиче), чрез моето туристическо бюро, което нарекох Querky-Travel, резервирам круиз за детето и родителите, които, естествено, нищо не подозират за своя „късмет“. После представям пътуването като печалба от някоя лотария. Това сработва само в някои случаи. Повечето реагират скептично, когато някой иска да им подари нещо, поради което засега квотата ми на успеваемост е твърде обозрима. Веднъж с едно немско семейство ми помогна дори случайността.
Мартин застина. Скролна назад, после пак напред, ала не намери нищо по-конкретно, което да му помогне да изтълкува последното изречение.
— Защо спряхте? — попита Елена. — Има ли нещо за съпругата и сина ви?
— За съжаление, не — прошепна Мартин.
Или за щастие.
Той се покашля и зачете нататък:
Междувременно в Easyexit, изглежда, бе започнало да се говори, че има някакво туристическо бюро, което организира последното пътуване за хора, които не заслужават да живеят повече. По тази причина Джъстин Ламар влезе в контакт с мен. Изглежда, свекърът ти не те харесва много, нали? Той пое разноските по вашето пътуване. И освен това ми плати допълнително, за да те накарам да страдаш за постъпките ти, вместо да приложа обичайната програма. Което тук, на Султанът, където синият шкаф предлага подходящите помещения, не бе никакъв проблем.
Но не ме разбирай погрешно, Наоми.
Никога не съм ти слагала тения в храната. А това, което смяташе за дървеници, бяха безобидни хлебарки. Не исках да те тровя физически. А душевно. Така, както майка ми направи с мен. Никога не ме е пребивала, никога не ми е пъхала предмети. Ала въпреки това ме зарази с вирус, който ме разяждаше отвътре. Както и Анук, за която през последните седмици бях като майка, все още вътрешно я разяжда това, което си ѝ причинила. И което сега ще си признаеш.
Той повдигна очи от екрана. Елена се бе втренчила в него с отворена уста.
— Анук е била…
Сега кръгът се затваря. Сега лудостта придобива смисъл.
Мартин кимна енергично и отиде в края на файла. Признанието на Наоми.
Глава 65
Юлия се изплаши, че губи разсъдъка си. Или още по-лошо, че сънува Лиза да ѝ отваря вратата и да стои пред нея. И ако трябваше да се събуди в каютата на Даниел все още под въздействието на седативите, които ѝ бе дал, и ако още веднъж дъщеря ѝ изчезнеше, то болката, която щеше да изпита в момента, в който дойдеше на себе си, щеше да е непоносима. Бе сигурна в това.
На погребението на майка ѝ пасторът бе казал, че родителите умират едва тогава, когато децата престанат да мислят за тях. Забрави да спомене обратния случай, когато родителите вътрешно умираха в момента, в който нищо друго не им оставаше освен мисълта за децата.
Ала Лиза бе всичко друго, но не и мираж. И ако Фата Моргана бе тази, която ѝ бе заповядала да дойде в каютата и да седне в креслото, то бе постигнала учудващо реалистичен ефект.
— Ето те и теб най-после! Чакам цял ден!
Лиза бе облечена в черна рокля с корсет и стоеше на известно разстояние от телевизора, точно там, където преди това се бе свила плюещата кръв камериерка. Гледката тогава я бе изплашила много по-малко в сравнение с вида на дъщеря ѝ. Лиза изглеждаше така, сякаш се бе гримирала на тъмно по време на силно вълнение. Размазан черен молив за очи и твърде наслоена спирала обезобразяваха бледото ѝ лице. Държеше дълга отвертка в ръка. Юлия се втренчи в нея, сякаш е дух, какъвто всъщност бе, и успя да изрече само една-единствена дума:
— Защо?
Защо си жива?
Защо ми причини това?
Неуспешен опит за усмивка пробяга по лицето на Лиза.
— Не знаеш ли? — Гласът ѝ бе студен. Без капчица състрадание. Както и погледът ѝ. — Ти развали всичко.
— Какво, скъпа? Какво развалих?
Лиза ѝ се сопна:
— Той беше мой. Аз първа го имах.
Той? За кого говореше тя?
— Аз… съжалявам, но не разбирам какво…
Лиза прекъсна безпомощното бръщолевене на майка си и изкрещя:
— Между нас беше любов! Но ти… ти искаше единствено да чукаш Том!
Том?
В този момент Юлия усети как се превръща в банално клише. Долната ѝ челюст увисна. И тя не бе в състояние да затвори устата си.
— Не гледай така глупаво! Той беше първият ми мъж. — С вулгарен жест Лиза се хвана за чатала. — Той ме обезчести, мамо. Искахме завинаги да останем заедно. Ала тогава се появи ти.