— Том?
Том Шиви?
— Не ти ли стигна, че ми отне татко? Трябваше да откраднеш и любовта на живота ми, нали?
— Твоят доверен учител… мъжът, с когото имах афера. Том Шиви те е…?
… изнасилил?
Лиза пристъпи напред. В огледалото Юлия видя, че кубинките ѝ не са завързани. Връзките се влачеха свободно.
— Обичал. О, да. Искахме да се оженим. Той ми каза, че съм много по-зряла от всички други.
— Но малката ми, сладка… — Юлия искаше да стане от креслото, но Лиза я заплаши с отвертката и я принуди отново да седне.
— Само не ми казвай, че вината не е твоя. Много добре видях как се наконти. Като евтина курва отиде на консултациите за родители, за да му се хвърлиш на врата. Ако имаше възможност, щеше да отидеш направо по бельо в училище, нали? — Тя презрително изгледа Юлия, посочвайки бикините и сутиена ѝ. — По дяволите, знаеш ли въобще колко бях нещастна?
Лиза духна един кичур от челото си.
— Не видя ли, че вече не се хранех? Че носех само черни дрехи. Че бягам от училище с новите си приятели? Не, не видя. Ти имаше очи и уши само за Том.
Грешиш! О, боже, скъпа! Грешиш!
— Чуй ме, Лиза — започна Юлия, — разбирам гнева ти. Но това, което учителят ти е направил с теб…
— Не ме баламосвай с твоите оправдания! — Тя отново прекъсна майка си. — Querky каза, че ще се опиташ да го направиш.
Querky?
— Чакай малко, мислех, че той е приятелят ти.
Този път Лиза истински се разсмя. Отблъскващо и подигравателно.
— Querky е тя. Да, не гледай тъпо, мамо. Аз също не знаех. Запознах се с нея в интернет. Във форум за самоубийци.
— О, небеса, Лиза…
— По дяволите, исках да сложа край на живота си, когато Том скъса с мен заради теб!
При това признание очите на Юлия се напълниха със сълзи.
— Толкова съжалявам, не знаех…
— Но Querky ми отвори очите. — Лиза замахна с отвертката към Юлия. — Не аз трябва да бъда наказана, а ти!
— И за това инсценира самоубийството си?
За да умра от ужас?
— Трябваше на собствен гръб да изпиташ това, което изпитах аз, а това означава да изгубиш най-скъпото си. — Лиза самодоволно се ухили. — Това бе част от плана ми. Измислихме го заедно с Querky. Човече, жената е толкова готина! Работи тук, на кораба. Окачи ми в шкафа униформа на камериерка и така програмира ключ-картата ми, че да мога да се движа свободно из целия кораб, дори из палубата на екипажа, където прекарах последната нощ.
Значи затова Мартин Шварц те е видял долу, спомни си Юлия. Когато при подготовката на тази лудост Лиза се е оглеждала за скривалище.
— Човече, Querky наистина е помислила за всичко. Дори пое разноските по круиза, за да те примамим на борда.
Боже мили!
Въпреки заплахите на Лиза, Юлия не издържа повече седнала. Тя стана и направи крачка към дъщеря си, която държеше отвертката като кама.
— Какво си намислила? — Погледна Лиза в очите.
Дъщерята издържа без усилие погледа на майката.
— Ще видиш, мамо! — каза тя с крива усмивка. — Ще видиш!
Глава 66
Последното признание на Наоми Ламар се състоеше само от четири изречения.
Най-лошото нещо, което някога съм извършвала през живота си, е, че принудих дъщеря ми да прави секс с възрастни мъже.
Мартин чу как Елена си пое хриптейки въздух.
Няма извинение за това, което сторих — продължи да чете той. — Дори и фактът, че по това време бях на твърда дрога, която съсипа и без това лабилната ми психика. Дори и че престанах, след като едни от мъжете, на които я предоставях, станаха толкова брутални, че със сигурност на Анук ще ѝ останат трайни телесни повреди. Заслужавах смъртта си.
— Боже господи, значи оттам са нараняванията на Анук — изхриптя Елена, след като чу последното изречение.
Мартин кимна. Те си мислеха, че насилникът се намира на кораба. А Анук е била изнасилена още преди отплаването — при това „по поръчка“ на майка си! Раните не са били нанесени на кораба, а още вкъщи.
— Сега всичко си идва на мястото — прошепна Мартин.
Той погледна Елена в очите. В погледа му пламна гняв. Тя също разбираше защо Анук бе блъснала майка си. Не, не майка си. Своята насилница!
Тя не го бе написала директно, ала всичко говореше за това, че Шала не е отвлякла Анук, а по-скоро е искала да я освободи от майка ѝ. Вероятно си бяха намерили скривалище на долната палуба, в близост до синия шкаф, някъде, където последните два месеца Анук малко или много е можела да се движи свободно. Единствено не бе разбрал какво са изгубили в онази нощ Анук и Шала близо до входа на „гнездото“, когато капитанът ги е открил, а Герлинде ги е снимала. Сега вече бе напълно ясно защо Анук не е искала да говори за това кой я е отвлякъл и къде се намира майка ѝ. Бе използвала ултравиолетовата лампа, за да може да открива пътя към Наоми и без камериерката, следвайки невидимата маркировка. За да я измъчва, да я наблюдава, просто за да се наслаждава на мъките ѝ.