— Къде?
— При Юлия Щилер. Трябва да я потърсим.
Той поклати глава.
— Защо? За да ѝ кажем, че Лиза е не само мъртва, но и преди това е била принудена да прави секс с учителя си?
Елена го погледна така, сякаш е слабоумен.
— Помислете, Мартин! Една дъщеря е била изнасилена, преди да изчезне! За кого ви напомня това?
За Шала!
И за това, че винаги майките бяха тези, които вземаше на мушка!
Юлия!
Бе ли ѝ поставила Шала още приживе смъртоносен капан, който сега щракваше?
Мартин затвори на Дизел без повече обяснения. И докато тичаше след Елена, се опита още веднъж да се свърже с Бонхьофер.
Глава 68
Лиза се потеше. През отворената врата на балкона полъхваше свеж бриз, ала дъщерята на Юлия изглеждаше така, сякаш стои в светлините на прожектор. Тялото ѝ реагираше на огъня на лудостта, който гореше вътре в нея. Потта се стичаше на тънки струйки по страните ѝ се събираше над яката ѝ.
— Опитах се отново да си върна Том — обясни Лиза. — Търсех го по телефона, пишех му имейли, бомбардирах го със съобщения във Фейсбук и Уатсъп. И когато от днес за утре престана да желае да ме вижда, отидох дори на консултациите за ученици при него. Само още веднъж успях да си го върна в леглото.
Замечтаната ѝ усмивка накрая разтърси Юлия почти толкова, колкото и съдържанието на чутото.
— Говориш за времето, когато аз… имах връзка с Том?
Усмивката на Лиза отстъпи на каменно изражение.
— Но това не означаваше нищо за Том. Той каза, че сексът с мен бил много по-добър, но само с теб можел да си представи връзка.
Боже господи! За момент Юлия затвори очи.
Мнимото самоубийство на Лиза. Възкръсването ѝ. Омразата в гласа ѝ.
Не бе сигурна колко още може да понесе. Погледна към ръката ѝ, здраво стискаща отвертката, по чийто сребрист метал се отразяваха лъчите на залязващото ниско над водата слънце, и тихо попита дъщеря си:
— Какво искаш да направиш сега, скъпа?
— Да си върна Том.
Лиза буквално изплю думите пред босите ѝ крака. В този момент Юлия се усъмни с кого въобще говори. Момичето пред нея с трескавия поглед и треперещите ъгълчета на устата не бе нейната дъщеря. Лиза бе полудяла в истинския смисъл на думата.
Веднъж Юлия бе чела, че любовната мъка наред със скръбта можеше да причини най-тежките душевни рани. Явно и такива, които не можеха да се излекуват от само себе си.
— Лиза, ако някой е виновен за страданието ти, това е Том. Той никога не биваше…
— Дрън, дрън, дрън… Не говори глупости! Значи сега смяташ него да изкараш виновен, нали?
На Юлия ѝ се искаше да изкрещи: „Да!“ и ако негодникът бе наблизо, да го хване за топките и да го хвърли зад борда. Ала Том Шиви бе много далеч, както и всяка ясна мисъл в главата на Лиза, така че тя само поклати глава и отвърна примирено:
— Не, не е само негова вината.
Тя не бе психолог, но усети, че нещо в дъщеря ѝ се бе прекършило и че логиката тук бе безполезна.
— Значи признаваш, че заслужаваш плана ми? — попита триумфиращо Лиза.
— Какъв план?
— Този, който двете с Querky заедно измъдрихме.
Тъмен облак забули погледа на Лиза. Изглежда, се бе сетила за нещо неприятно.
— Ти ли открадна бележката от трезора? — заплашително попита тя.
— Какво? — Юлия нищо не разбра. Със същия успех дъщеря ѝ можеше да ѝ го каже на патагонски. — За какво говориш?
Лиза махна с ръка, сякаш това и бездруго нямаше значение.
— Казах на Querky, че си ме принудила да проституирам — изсмя се мръснишки тя.
Бум!
Следващата ръчна граната на лудостта, която дъщеря ѝ запрати по нея. И се целеше все по-добре.
— Какво? За бога, защо? — попита Юлия.
— Защото иначе нямаше да ми помогне. Тя се грижи само за изнасилени и малтретирани деца. Затова малко манипулирах Querky. За доказателство, че съм правила секс с непознати мъже против волята си, ѝ пратих видеото.
Юлия премигна. За частици от секундата през съзнанието ѝ преминаха накъсани спомени — тилът на дъщеря ѝ в скута на стенещ мъж, който сега си имаше име: Том!
— Видеото, в което му доставих удоволствието да играя теб.
— Мен?
— Една курва.
В спомените си Юлия видя Лиза да посяга към парите.
Добре. Стоп. Стига. Така не можеше да продължава.
Тя направи крачка към Лиза. Бе на една ръка разстояние от дъщеря си.
— Погледни ме, Лиза. Знам, че направих грешки. Не бях до теб, когато баща ти ни напусна. Грижих се зле за теб, когато влезе в пубертета. И да, имах връзка с учителя ти. Но всичко приключи.