Мартин не успя повече да сдържи гнева си. Той грабна бирата от масичката и я запрати към телевизора. За известно време си помисли, че връзката е прекъсната, но после чу Елена съвсем спокойно да казва:
— Насочваш гнева си в погрешна посока.
Думите почти заседнаха в гърлото му.
— Искаш да ми кажеш, че не ти си виновна за смъртта на Надя и Тими, а Шала?
— Не намирам за необходимо в моята професия да обсъждам въпроса за вината. Ала ако държиш на справедливостта, трябва да ми благодариш. Все пак аз убих Шала.
— Защото искаше да си осигуриш перфектното алиби. Убийца, хваната на местопрестъплението, която не е в състояние да издаде съучастницата си. Не, няма да ти се получи да прехвърлиш вината си на другите. Или Шала бе тази, която е дала на Анук мечето, за да се кача на борда? Или ѝ е казала още на първата ни среща да спомене името ми, за да ме обърка?
Той така силно бутна масичката, че оръжието падна на пода.
— Мечето беше идея на Шала — призна безгрижно Елена. — Тя го задържа за спомен от Тими и го даде на Анук единствено за да има с какво да си играе. Нямаше друга умисъл. Но пък това даде идея на Даниел да те повика. Аз бях против. Знаех каква слава ти се носи като ченге под прикритие и не исках да ми се пречкаш. Затова ти дадох да прочетеш доклада за нараняванията от изнасилването, защото знаех, че това ще те подтикне да търсиш мъж.
— И за по-сигурно се нарани сама, нали? — Мартин отново вдигна пистолета.
— Алергична съм към фъстъчено масло и докато лазех по пода в котвеното помещение, си намазах лицето — призна Елена. — Не исках да съм близо до теб, а да мога необезпокоявано да се грижа за Анук. А това можеше да стане, ако съм до нея в „Кухнята на ада“. — Гласът ѝ стана по-твърд. — Ще го кажа още веднъж: не съм луда. Да убивам е моята професия, а не моето призвание.
Мартин погледна пистолета в ръката си и го завъртя, наблюдавайки как се променя отражението му по повърхността на оръжието.
— Искаше да използваш Лиза, за да убиеш майка ѝ.
— Да, това бе грешка.
Ако не бе толкова дяволски добра актриса, Мартин щеше да си помисли, че усеща истинско разкаяние в гласа ѝ.
— Лиза е кръщелница на Даниел. Беше му написала в един имейл, че страда от любовна мъка. Даниел ми го препрати, мислейки си, че като жена бих могла по-добре да помогна на едно младо момиче. Той нямаше представа какво точно се крие зад думата „любовна мъка“. — Гласът на Елена прозвуча дрезгаво. Тя се изкашля. — Лиза не знаеше коя съм, когато я поканих в чата на Easyexit, но бързо ми се довери. Връщайки се назад, трябваше да предположа, че ме лъже. Историите ѝ ставаха все по-откачени. В началото говореше смътно за изнасилване, после ми каза, че е правила секс с по-възрастен мъж, и най-накрая, че за това е била принудена от майка си. Започнах да се съмнявам, но когато ми прати видеото, отново ѝ повярвах и им ангажирах круиз, за да уредя нещата.
Значи това е била причината, помисли си Мартин. Затова беше толкова напрегната, когато Дизел се обади и ми каза за манипулирането на записа.
— Не подозирах, че Лиза ме лъже. Не знаех нищо за болестното ѝ състояние. Ако Юлия Щилер действително беше принудила дъщеря си да прави секс с Том, значи си заслужаваше смъртта.
Мартин саркастично се изсмя.
— Упражнявала си се след Наоми.
— Навреме коригирах грешката си.
— Бяхме на косъм да умрем!
Спомни си сцената в каютата на Лиза. По ирония на съдбата Елена действително каза истината, когато убеждаваше Лиза, че е Querky. Тя можеше да издържи теста, ако ѝ бе казала никнейма, но тогава всичко щеше да се провали.
— И ти се смяташ за нормална, Елена? — попита Мартин. — Напълно си превъртяла.
Бензиновата косачка сега забръмча в предната градина на съседите. Мартин се попита дали не заглушава други звуци. Звуци, които разобличават истинските намерения на Елена.
— Къде си? — попита я той.
Както и очакваше, Елена не му отговори направо, а вместо това му постави контравъпрос.
— Поддържаш ли контакт с майката на Лиза?
— Какво? Да, защо?
Мартин се бе чул веднъж с Юлия Щилер. Тя тъкмо беше посетила дъщеря си в затвореното отделение на психиатрията и искаше да му благодари за спасението. Сигурно за десети път. Вероятно той бе единственият, с когото можеше да говори за бавното подобрение в лечението на Лиза.