— Кажи на Юлия, че ще поправя грешката си — отвърна Елена. Звучеше така, сякаш се готви да затвори.
— Да поправиш грешката си? Ти с всичкия ли си? Та ти си убийца. Тук няма какво да се поправя.
Мартин насочи оръжието си към телевизора. Представи си, че тя стои пред него.
— Ще видиш — отвърна Елена.
— Ще видя теб — каза Мартин с ледено спокойствие. — И тогава ще те убия.
Той сякаш чу как тя поклати добре фризираната си глава.
— Няма да го направиш.
Мартин гневно присви очи.
— Знаеш на какво съм способен, когато си наумя — заплаши я той.
— Да. Не се съмнявам в това. Но и косъм няма да падне от главата ми в момента, в който застанеш пред мен. С никого няма да можеш да споделиш днешния ни разговор.
Той високо се изсмя.
— И откъде това самочувствие?
Мартин се стегна отново. Косачката бе замлъкнала. Отново чу драскащите звуци по входната врата и този път със сигурност не бе куче. Някой натискаше бравата. Огледа се. Заради отворения начин на строителство в приземния етаж нямаше къде да се скрие, още повече че и Елена щеше да го види на камерата. Не му се вярваше тя да е човекът, който се опитва да влезе, а ако беше, много добре знаеше, че е въоръжен. Той насочи пистолета към вратата, но после реши друго.
С два скока се озова до стълбите и се втурна на втория етаж, готов за стрелба, ако някой горе го изненадаше.
Телефонът му звънна.
Непознат номер.
Той вдигна, влизайки в първата стая зад стълбите, и затвори вратата.
— Няма да ме убиеш — продължи Елена разговора, докато Мартин с интерес оглеждаше стаята, в която цареше пълен безпорядък. Леглото не бе оправено, мръсни чорапи се въргаляха по пода. Стените бяха напръскани с крещящо ярки, но учудващо талантливи графити, а на стъклената масичка, подпряна на две бирени бурета, се намираше лаптоп, облепен със стикери на метъл група.
— Защо си толкова сигурна? — чу се той да пита.
Откъм всекидневната се чуха стъпки. Мартин взе една ракета за тенис, която бе подпряна на отворения гардероб. Стъпките се приближаваха по стълбите.
— Защото няма да искаш да убиеш жената, която сега е майка на сина ти — рече Елена.
Мартин чу глас в коридора, зад вратата. На млад юноша, около петнайсетгодишен.
— Мамо? Ти ли си вътре? — попита той. — Мислех, че ще се върнеш едва след две седмици.
Вратата се отвори и двама мъже, които си приличаха като баща и син, изумено застанаха един срещу друг.
Глава 76
Елена затвори телефона. Бе подготвила Тими за този момент. Преди две седмици, когато го посети за кратко след престоя си в Ню Йорк, той отново попита за баща си (никога не попита за майка си) и тя му показа снимката, която полските вестници бяха публикували малко след залавянето на Мартин.
Шала бе спипала Надя. Но Тими не бе скочил. Той не излезе от банята.
Това бе лъжата, която тя скалъпи за Мартин, за да се откаже от търсенето на сина си. Напразно! Тя предполагаше, че все някога той щеше да разнищи историята.
След като Шала бе ударила майката с настолната лампа, а Тими се бе затворил в банята, Елена ѝ помогна да увият трупа и да го хвърлят през борда. После хвърлиха и куфара на Надя. Камерите се нуждаеха от две жертви. По стечение на обстоятелствата се оказа, че куфарът е по-малък от тялото на майката. Трябваше първо да хвърлят куфара, а след това трупа. Огромна грешка, но за щастие, компанията потули касетите.
Елена незабавно взе детето при себе си. Тими, напълно изплашен и объркан, нямаше никаква представа как могат да се свържат с баща му. Тя направи проучване и откри, че бащата е опасен престъпник, обвинен във връзки с мафията, който лежи във варшавския затвор.
Перверзната майка — мъртва, бащата — убиец. Роднините едва ли щяха да са по-добри. При никакви обстоятелства тя не искаше да връща травмирането дете в това извратено семейство. По това време Елена не знаеше, че Мартин Шварц работи като полицай под прикритие. Научи го едва след години, когато Даниел ѝ разказа за процеса, който Шварц беше повдигнал срещу него. В началото тя бе решила да вземе Тими под своя закрила. Известно време го криеше на кораба, после го заведе в къщата си в Каса де Кампо и там го записа в един интернат. Няколко пъти в годината, толкова дълго и често, колкото можеше, го посещаваше в Доминиканската република.
По-късно, когато откри кой в действителност е бащата на Тими, бе обмислила идеята да ги срещне, но после я отхвърли. Мартин бе ченге под прикритие. Един от най-добрите. Твърде голяма бе опасността да тръгне по петите ѝ и да я залови. Което той и в момента със сигурност обмисляше. Оттук нататък тя бе беглец, макар да бе направила всичко възможно, за да забави колкото се може повече този момент.