Благодаря на всички книжари, библиотекари, печатари, организатори на литературни четения и литературни фестивали. Всички вие поддържате най-важната медия в света и позволявате на нас, авторите, да изживеем своята мечта.
Оставаше ми съвсем малко да завърша „Пасажер 23“, когато ме застигна печалната вест, че един от моите приятели, комуто дължа толкова много благодарности, вече не е сред нас. Да, знам, че добрите си отиват винаги по-рано, ала чак толкова рано? Където и да си сега, Петер Хетцел, мислено те прегръщам! Липсваш на всички!
Както Петер, така и следните приятели са ме подкрепяли от самото начало: Карл „Кале“ Рашке (благодаря за вдъхновението, което твоите „ежедневни“ преживявания винаги са ми давали), Герлинде Янике (благодаря за малкото име!), Арно Мюлер, Томас Кошвиц, Йохен Трус, Щефан Шмитер, Михаел Тройтлер и Симон Йегер.
Благодаря също и на Михаел Цокос. Хубаво е да познаваш съдебен лекар, който си вдига телефона и посред нощ, когато става въпрос за конкретна формулировка на следи от изтезания в медицинско свидетелство.
Стоматологичните съвети са от чудесната д-р Хайнтценберг. (Да, да, скоро ще дойда на профилактичен преглед!)
Повечето мислят, че се шегувам, когато казвам, че всъщност не пиша психотрилъри, а семейни истории, но това е истината. Всичко — и доброто, и лошото — изначално тръгва от семейството. А аз имам неизмеримото щастие да съм заобиколен от чудесни хора: преди всичко баща ми Фраймут, както и Клеменс и Сабине, които и за тази книга отново ми помогнаха със съвети в областта на медицината.
Ах, да! Естествено, благодаря и на жена ми Сандра, чието име междувременно би могло да бъде тълкувано като синоним на „търпелив“ и „разбиращ“, и сега те предупреждавам: скоро ще се видим, съкровище, вече съм на благодарностите! Моля, подготви децата за моето връщане в живота, да не започнат и трите отново да плачат, защото непознат мъж се появява от мазето!
В случай че обмисляте круиз или в момента дори се намирате на кораб, надявам се с тази книга да не съм ви развалил удоволствието. Аз съм всичко друго, но не и автор мисионер. Искам да ви забавлявам, а не да ви печеля за каузи. Макар данните в книгата за тоновете боклук и за енергийния разход на круизните кораби да са напълно верни.
Вероятно с този трилър завинаги съм развалил отношенията си с големите корабни компании. Да бъда поканен да изнеса лекция на круизен кораб след „Пасажер 23“ е толкова вероятно, колкото да се прожектира „Титаник“ в киното на кораба. Ала човек никога не знае! По време на едно трансатлантическо пътуване, което през 2005 година бях предприел с майка ми, ден преди да пристигнем в Ню Йорк ни съобщиха по уредбата, че се намираме точно на мястото, където е потънал „Титаник“. Хората се втурнаха към палубата. Не в паника, а — не се шегувам — да снимат океана!
Животът пише най-странните истории, а вие — най-хубавите читателски писма.
Ако искате, можете да ме намерите на www.sebastianfitzek. de, www.facebook.de/sebastiqnfitzek.de или на имейл: fitzek@ sebastianfitzek.de.
Възможно е от време на време отговорите да закъсняват. Понякога се потапям. В повечето случаи, за да пиша…
Много благодаря и довиждане,
Ваш Себастиан Фицек
Берлин, в натоварен ден за служителите в ритуалните зали (07.07.2014 г.)
P.S. А, да! За всички, които се питат какво се случи с Доктора от пролога… Има продължение…
Епилог
Султанът на моретата
Шест седмици по-късно
— Да я оставим ли да изчезне?
Егор зададе съвсем сериозно въпроса, но хирургът се засмя уморено. Наблюдаваха Герлинде от около двайсет минути на монитора на една от охранителните камери, обхващаща коридора на трета палуба, недалеч от мястото, където бяха спипали Анук. Възрастната дама, която точно днес на развиделяване се бе раздвижила, опипваше с кокалестите си пръсти сигурно за десети път стените на каютата, там, където тапетите поддаваха.
— Пет сутринта е, лудата няма ли нещо друго за правене? — попита Егор, докато Конрадин Франц се навеждаше до него над монитора. Дъхът му лъхаше на джин и ментови бонбони. Петдесет и шест годишният мъж, който обичаше да го наричат Доктора, въпреки че така и не бе завършил, избърса с опакото на ръката запотеното си чело.
— Ако скоро не се изнесе оттук, ще я метна на моята маса — подхвърли той, макар да бе повече от ясно, че днес не е в състояние да прави операции. Дори и ако си изпиеше дозата.
— Кога ще изхвърлим Тайо? — попита Егор, макар да знаеше отговора.
След обичайните процедури клиентът, както хирургът наричаше всички пациенти, които оперираше на Султанът, трябваше да бъде свален от борда в Барбадос. В шест сутринта, веднага след влизането в пристанището, тоест след около час. Обвит в чаршаф, напъхан в контейнер за мръсно бельо, върху който на четири езика бе изписано следното предупреждение: Контаминирано! Опасност от заразяване!