Герлинде кимна ни най-малко възмутена, че я е прекъснал, изправи се на крака, подпирайки се на една инвалидна количка, оставена до леглото ѝ, и отвори чекмеджето на нощното си шкафче.
— Не само това, скъпи мой. Не само това. — Тя му хвърли съзаклятнически поглед и добави: — Дори е възможно да съм намерила доказателство, че семейството ви е още живо.
С тези думи тя му подаде едно малко, протрито плюшено мече, което някога е било бяло, а сега козинката му бе придобила цвета на мръсен пясък.
В стомаха на Мартин се разтвори един юмрук, чиито пръсти започнаха да дразнят хранопровода му. Доповръща му се. Скоро нямаше да може да напусне този кораб. На старата, воняща на пот и смазочно масло плюшена играчка ѝ липсваше едното око и дясната лапа, ала инициалите си бяха на място.
Т. С.
Точно там, където преди години Надя ги бе избродирала с шевната машина малко преди Тими да замине на първия си училищен лагер в Шулландхайм.
Глава 5
По същото време
Палуба 5, каюта 5326
Загуба. Тъга. Страх.
През последните години пътят ѝ толкова често бе осеян с капани, че Юлия Щилер се надяваше междувременно да се е научила да избягва черните дупки, които животът ѝ поднасяше. Или поне следващия път да не затъва толкова дълбоко в тях, а само колкото да може сама да се измъкне от душевната си пропаст.
Ала напразно.
Този път телефонно обаждане бе това, което я хвърли в неистов страх и ѝ даде урок, че човек никога не може да е подготвен за гилотината на съдбата. Случи се точно в момента, в който тя най-после отново се бе почувствала щастлива тук, на пристанището в Саутхемптън, на борда на Султанът на моретата.
Бяха изминали три безрадостни години от изневярата на съпруга ѝ и разпадането на приятелския им кръг, а дъщеря ѝ я обвиняваше за това, че вече не живеят във вилата в Кьопеник, а в едно двустайно жилище в Хермсдорф. Малко и тясно, но за сметка на това толкова скъпо, че трябваше да поема всяка нощна смяна в болницата, където бе успяла да си намери работа като медицинска сестра в неонатологията, за да свързва някак си двата края.
— Драматизираш! — бяха казали дори родителите ѝ.
Сякаш умишлено бе попаднала на касовите бележки в коша за хартиени отпадъци за два самолетни билета, ала само една двойна стая. За Капри, макар че Макс ѝ бе казал нещо за някакво обучение в Дрезден. Единият билет бе на негово име, а другият на името на асистентката му. Тази с евтините екстеншъни и смешно повдигнатия бюст. Юлия въобще не се замисли. Отиде в килера, награби пълния с дрехи за пране кош, после отиде до консултантската къща, където Макс работеше като адвокат, и тръсна коша върху бюрото на стъписаната любовница с думите:
— След като чукате мъжа ми, би трябвало да му перете и мръсните гащи!
Това я накара да се почувства добре. За около двайсет секунди.
— Къде си? — Беше Том Шиви.
Ядоса се на себе си, че въобще вдигна.
В началото на почивката се бяха разбрали с дъщеря ѝ да изключат телефоните, ала в еуфорията около пътуването явно бе забравила. И сега Юлия чуваше гласа на една от грешните стъпки в принудителния си живот на необвързана жена. Макар и една от по-приятните.
— Нали ти казах къде ще сме през есенната ваканция. — Тя се усмихна на Лиза, която в този момент мина покрай нея и влезе в каютата си през преходната врата.
— Излизам за малко да разгледам кораба — прошепна петнайсетгодишната ѝ дъщеря.
Юлия кимна и каза на Том:
— Току-що се качихме на борда.
— По дяволите! — Довереният учител на дъщеря ѝ прозвуча необичайно развълнувано, почти страхливо.
— Какво има? — учудено попита Юлия и потъна в невероятно удобното боксспринг легло, което заемаше почти цялата каюта. Защо се обаждаш? Не се ли бяхме разбрали да ограничим контактите до минимум?
— Трябва да се видим. Веднага!
— Да, разбира се. — Юлия се чукна по челото.
За нито един мъж на този свят не би напуснала Султанът на моретата. Лиза предлагаше цялата палитра от проблеми, с които човек можеше да се сблъска през пубертета. Отказваше да се хранят заедно, ставаше все по-слаба, сложи си пиърсинг на носа, съсипваше имиджа си на някога най-добрата в класа с лоши оценки и излизаше само с приятелки, облечени в готически стил като самата нея. След петнайсетия си рожден ден тя влезе в готик-фаза, в която бяха позволени само черни дрехи втора употреба, възможно най-разкъсани и толкова дупчести, че дори молците умираха от глад покрай тях. Неписан закон в тяхната клика вероятно бе никога да не се усмихват и никога да не целуват майките си. Един закон, който преди десет минути Лиза за първи път наруши от седмици насам.