Надписът, както и рушветът, който плащаха на пристанищните власти, бяха достатъчни никому да не хрумне идеята да хвърли поглед в контейнера, където черният атлет и бездруго бе напъхан с огромни усилия. Клиентите преди него бяха значително по-дребни и не толкова мускулести, така че не бе имало проблеми с транспортирането.
Неслучайно Тайо бе трикратен световен шампион в бягането на четиристотин метра. Бе пробягал разстоянието за по-малко от 43,20 секунди, което, за съжаление, не се оказа достатъчно бързо, за да се изплъзне на нигерийската букмейкърска мафия, на която бе обещал да манипулира бягането на Олимпийските летни игри. Бе обещал да се спъне малко преди финала.
Решаваща подробност, която той забрави, обхванат от състезателната треска, поради което кланът, заложил на „погрешния кон“, изгуби много пари. Пари, които сега искаха да си върнат от Тайо. От снимков доказателствен материал ставаше ясно, че никак не се церемоняха при прибирането им. На един наркодилър бяха извадили дясното око с тирбушон, понеже си бе присвоил дванайсет долара. На Тайо нямаше да му се размине толкова леко. Дължеше им дванайсет милиона.
След продажбата на колите си, на жилището си и след закриването на всичките си банкови сметки (Тайо печелеше много добре и от договори за реклама) събра достатъчно, за да върне една трета от парите на мафията. Или да изчезне с четири милиона долара. Тайо се реши на последното и се качи на Султанът.
— Време е да се обърнем към него с новото му име — каза хирургът.
Егор кимна, макар и против волята си. От всички предложения в списъка клиентът им се спря точно на името Санди. Санди? Име, което Егор не знаеше, че в Щатите носят и мъже. Но какво го засягаше животът на този мъж? Или по-точно казано: какво го бе грижа за неговия нов живот?
Ангажиментът му бе приключил. Бе докарал Мартин Шварц на борда и се бе погрижил кризата да бъде преодоляна. Съдбата на Анук му бе безразлична. Така и не успя да си обясни случая. Честно казано, никога не бе предполагал, че това разнебитено ченге действително ще изкара нещо, което си струва, на дневна светлина. Всъщност Щварц трябваше да бъде жертвеният агнец. Той или Бонхьофер, нищо неподозиращият глупак, който така и не схвана какво точно се извършва на кораба му. Преди, както и сега, капитанът си мислеше, че става въпрос за спасяването на сделката с чилийския инвеститор. А Егор никога не бе смятал да продаде кораба си. Винсенте Рохас и безполезните му адвокати бяха на борда само за да потвърдят слуховете за прехвърлянето и да вдигнат борсовия курс на компанията.
— Просто да полудееш! — изрева Доктора, откъсвайки Егор от мислите му. Той така удари по масата, че мониторът се разклати.
— Млъквай! — заповяда му Егор, макар че нямаше как Герлинде да ги чуе. Тя бе само на десетина метра от тях, но помещенията на междинната палуба бяха напълно шумоизолирани. И на него му се крещеше. Беше отчайващо.
В последния момент с всички усилия успяха да предотвратят разкриването на дейността си, а сега старата вещица отново можеше да създаде проблеми и да възпрепятства разтоварването на клиента.
Когато Анук Ламар се появи напълно неочаквано след месеци, Егор наистина си помисли, че с тях е свършено. Изчезнал пасажер 23 не бе проблем. Случваше се често и за това никой нямаше да претърси цял един кораб. Но пасажер 23, който възкръсва от света на мъртвите? Това бе вече нещо съвсем различно. В момента, в който обществеността разбереше за малкото момиче, дяволът щеше да е пуснат на свобода и дейността им щеше да приключи набързо. Пълно фиаско! ФБР щеше да спре кораба и с цяла орда агенти да го разглежда под лупа в продължение на месеци. Нещо, което при никакви обстоятелства не трябваше да се допуска. Самоубийство? Добре! Сериен убиец на кораба? От него да мине! Всичко това можеше да бъде изгладено от пиар отдела му. Но ако по време на претърсването на кораба откриеха мястото, където компанията печелеше истинските си милиони — междинната палуба — то до края на дните си щяха да останат в пандиза. Той самият, Доктора, въобще всички, които бяха забъркани в частната програма за защита на свидетели и жертви. Програма, използвана от богатите и отчаяните, които най-често по престъпни причини искаха завинаги да изчезнат от лицето на земята. Било заради затвор, данъци или — както в случая с Тайо — да се изплъзне от нигерийската мафия. И какво по-подходящо място за това от един луксозен лайнер? Едно място без полиция, с неизброими възможности да се скриеш. Един свят сам по себе си, където цели семейства безпроблемно можеха да бъдат подготвени за новия живот, за който те буквално си плащаха.