— Спокойно, господин Шварц. Не сте единственият със слаб стомах. — Доктор Елена Бек го покани да седне на въртящ се стол и отвори една стъклена витрина. Трябваше да се надигне на пръсти, за да достигне една кутия върху най-горната лавица. — Хубаво правите, че идвате веднага. В Атлантика плаването невинаги е спокойно. Ще ви поставя инжекция.
Тя взе от кутията една стъклена ампула и се обърна отново към него.
— Много благодаря, но това вече го направих сам.
Все едно бе изключил с реостат постоянната ѝ до този момент усмивка — тя изчезна бавно, но напълно, от лицето ѝ.
— Сам сте си поставили инжекция?
— Да, вчера. Антитела на ХИВ вирус. Оттогава насам съм на ПЕП.
И бръсначи ми прорязват главата.
— Защо, за бога, сте направили това? — поиска да узнае Елена Бек. Тя бе обезпокоена, гласът ѝ затрепери, както и ръката, в която държеше ампулата против гадене.
— За да манипулирам един СПИН тест. Дълга история. — Той махна с ръка. — Почти толкова дълга, колкото тази на Анук Ламар.
След реостата той включи бутона за шоково замразяване — изражението на доктор Бек замръзна.
— Кой сте вие? — попита тя с присвити очи.
— Мъжът, който ви казва да грабнете телефона и да наберете номера.
— Какъв номер?
— Този, който са ви дали, в случай че някой ви задава глупави въпроси.
Доктор Бек се опита да се засмее, ала не ѝ се удаде.
— Не зная за какво говорите! — възмути се тя.
— За отвличане на деца например. За прикриване на престъпление, а евентуално и за съучастие. И най-вече за загубата на правото ви да практикувате, ако излезе наяве, че против всякаква лекарска етика вие сте задържали против волята му едно малко момиче.
Бе повече от ясно, че всяка негова дума беше като плесница за нея. С всяка изминала секунда червенината по иначе бледите страни на Елена се засилваше. Той, напротив, ставаше все по-спокоен на удобния стол.
— Хайде сега. — Той преметна крак върху крак. — Регистрирах се с истинското си име. Капитанът ме познава. Алармените звънци със сигурност още не са замлъкнали, откакто снощи системата ви за резервации е изплюла данните ми. — Мартин посочи към телефона върху безупречно подреденото бюро. — Повикайте го.
Лекарката нервно посегна към ухото си. Завъртя между пръстите си перлена обеца, сякаш бе регулатор на вътрешния ѝ глас, който би могъл да ѝ каже как да постъпи в момента. Въздъхна и без да изпуска Мартин от очи, извади мобилен телефон от джоба на униформата си. Натисна едно копче и задържа слушалката на ухото си. След третото позвъняване някой отсреща вдигна.
Доктор Елена Бек изрече само три думи: „Той е тук“. После му подаде телефона.
Глава 14
— Добре дошли на борда, господин Шварц!
Мартин се изправи. Мъжът от другата страна на линията имаше твърд, леко дрезгав глас. Говореше немски с едва доловим славянски акцент. Мартин прецени, че е в началото или в края на петдесетте. Гласът му се стори познат, но не извика познат образ в съзнанието му.
— Кой сте вие? — Мартин очакваше капитана, ала страхливецът не се осмеляваше дори да говори с него по телефона.
— Казвам се Егор Калинин — отговори собственикът на компанията. — Надявам се моят кораб да ви харесва.
— Искате да кажете вашият затвор. Къде е момичето?
Егор хлъцна развеселен:
— Аха, вече сте говорили с Герлинде Добковиц.
Мартин се поколеба. Една пауза, която Калинин използва, за да му разясни, че е прекрасно осведомен за всяка една от стъпките му на борда.
— Надявам се, не сте си помислили, че една откачена стара вещица ви е повикала на помощ. В действителност аз ви исках на борда. — Хълцането стана по-високо. — Дъртата Добковиц си мисли, че ме е изиграла, като е ви е дала информация, но всъщност само е попаднала в един от моите капани.
Мартин кимна. Той вече си беше помислил това. Действително не си бе променял секретния номер, ала нямаше и причина да го прави. Със сигурност адвокатите му го знаеха, но никога не биха го оповестили в документите по делото. Милиардерът трябва да бе разполагал с отлични източници и умишлено бе дал на Герлинде документацията, върху която предварително е драснал номера му.
— Защо ми разказвате всичко това? — попита Мартин. Той обърна гръб на лекарката и се доближи до прозореца на каютата. Слънцето тъкмо залязваше и хоризонтът над морето бе обагрен в червеникави отблясъци.
— За да спечеля доверието ви.