— Отвори си муцуната — изрева той на камериерката, на която нищо друго не ѝ оставаше, освен да се подчини, тъй като мъжът зад нея засили натиска върху раменете ѝ.
Офицерът натика стъклото в устата ѝ. Погледът на Шала бе изцъклен от страх, ала тя остана неподвижна, с полуизкълчено рамо. Сълзи се стичаха по страните ѝ, носът ѝ течеше. Изскимтя, когато офицерът с кучешкия поглед омота хавлиения колан около главата ѝ и го завърза на възел пред устата ѝ, което не ѝ даваше възможност да изплюе стъклото. По даден знак мъжът зад нея отслаби хватката.
— И така, още веднъж, Шала. Можеш да кажеш да. Можеш да кажеш не. Но не бива да лъжеш. Освен ако не искаш втора закуска. — Биячът сви юмрука си.
Стенейки, Шала поклати глава. Тя разбра какво щеше да се случи. Ако ненормалникът я удареше още веднъж в корема, това щеше да предизвика гълтачен рефлекс в момента, в който си поемеше въздух.
— Намерила си малко бяло момиче? — започна да я разпитва офицерът.
Тя кимна без колебание.
— Момичето все още е на борда?
Повторно кимване.
— В „Кухнята на ада“, нали?
Чистачката потвърди въпроса, както и следващия.
— И получаваш много пари за това, че се грижиш за нея?
— Хм! — Мъжът, който задаваше въпросите, се ухили на съучастника си и премина на майчиния им език, за да не ги разбере Шала. За разлика от Тиаго, който притежаваше вроден талант за езици. Освен майчиния си език той знаеше писмено и говоримо немски, както и английски, и френски, а и холандският не бе проблем, понеже като дете на дипломат бе живял три години в Холандия.
— Нали ти казах, че курвата е попаднала на златна мина — каза офицерът на помощника си. — Иначе нямаше да си правят такива усилия. Надушвам една камара кеш за нас.
Техникът се ухили глуповато:
— Наистина ли? Какъв е планът?
— Ще накараме нещастницата да ни заведе до момичето и…
Тиаго така и не узна втората част на плана. По припрян знак на съучастника си техникът пусна камериерката, чиито очи още малко щяха да изскочат от орбитите си. Тя издърпа колана от устата си и залитна към тясното пространство между телевизора и леглото. Хвана се за гушата и отвори уста. Толкова широко, че Тиаго въпреки неудобната си позиция на пода успя да види езика ѝ в огледалото.
Изплезен.
Червен.
Чист.
Стъклото го нямаше. Вероятно бе някъде между фаринкса и трахеята, може би по-дълбоко. А Шала отчаяно се опитваше да го изплюе.
Глава 21
Мартин отвори вратата и пусна Елена да влезе първа в изолатора при Анук.
— Всичко наред ли е, съкровище? — разтревожено попита тя, ала, изглежда, нямаше повод за притеснение.
Поведението на Анук не бе претърпяло кой знае каква промяна. Тя все още седеше в леглото, подвила крака, но все пак бе престанала да се драска. Все още не удостояваше с поглед нито Елена, нито Мартин, но устните ѝ се движеха едва забележимо.
— Искаш ли да ни кажеш нещо? — попита Мартин, като се приближи.
И действително малката отвори уста. Държеше се като пациент, претърпял удар, който за първи път се опитва да говори. Мартин и Елена онемяха подобно на мамута от „Ледена епоха“ върху екрана на телевизора с изключен звук над главите им. Мартин предпазливо се приближи, но не успя да разбере какво се опитва да каже Анук.
Защо е натиснала страх-бутона?
Реши да рискува и седна до нея на леглото, готов веднага да се отдръпне, ако тя възприемеше това като недопустимо нахлуване в личното ѝ пространство, но Анук остана спокойна. Устата ѝ се отвори още веднъж и сега това бе съвсем ясно доловимо. Опита се да каже нещо и за да я разбере, Мартин се наклони толкова близко към нея, че успя да усети уханието на ябълки от току-що измитите ѝ коси и мириса на лечебния крем, с който бяха третирани раните ѝ. Предполагаше, че това, което тя се опитваше да му каже, едва ли щеше да има голямо значение или ако имаше, то нямаше да го разбере още сега. Може би някоя фантазия или думичка от бебешкия си език, към които травмираните деца обичат да се връщат, като „нан“ вместо „банан“ или „биба“ вместо „биберон“.
И тогава, когато бе толкова близо до нея, че дъхът ѝ погъделичка ухото му, той нямаше как да се усъмни и за секунда в единствената думичка, която се отрони от устните ѝ.