— Първо, да престанете да се държите като курва! — изкрещя Мартин.
— Арогантен задник такъв! — изкрещя в отговор Бонхьофер. — Направо отидете при тях! Тринайсета палуба. Адмиралският апартамент — там ще срещнете Егор и Висенте. Хайде, свалете картите на масата. Разкажете на инвеститора за нашия пасажер 23. Ала не очаквайте момичето все още да е в „Кухнята на ада“, когато с чилиеца слезете долу.
— Защото вие ще се погрижите за нея?
Бонхьофер понечи да отговори, вирна брадичка и в този момент вече не изглеждаше толкова ядосан, а по-скоро разочарован.
— Кълна се, никога не бих сторил нещо на Анук. Но за съжаление, Егор има приятели на борда от съвсем друг калибър. Служители, които е измъкнал от мизерията, като им е дал работа. Те са готови на всичко за него.
Погледите им се срещнаха, а после Бонхьофер отново се обърна към огледалото.
— Помогнете ми! Имаме само пет дни, през които можем да открием какво се е случило с Анук. И трябва да измислим план как да я свалим жива от кораба.
Мартин поклати глава.
— Или сте откачен, или сте толкова отчаян, че не виждате очевидното. Сега отивам при Анук, ще я заснема на видео за доказателство и ще го пусна в интернет.
— Не, само не и това. — Бонхьофер размаха ръце.
— Защо не, какво ще ме спре?
— По този начин Егор ще постигне онова, което цели.
Мартин повдигна вежди:
— Не разбирам.
— Как смятате, защо той ви повика на борда? Аз искам да ми помогнете. Той иска да ви натопи.
— Мен?
Огромният кораб бе повдигнат от една вълна. Сигурен знак, че Султанът набираше скорост в открито море.
— Да. Вие сте перфектната изкупителна жертва. Ченге със саморазрушително поведение, което не може да приеме потвърденото от съда самоубийство на жена му и сина му, впуснало се в налудничаво търсене, при което най-накрая губи разсъдъка си.
— Аз? Престъпник? — Щифтът в челюстта на Мартин започна да пулсира.
— Да. Видеото, което искате да заснемете, ще ви бъде приписано като един от трофеите, които сте събрали от жертвата си.
— Та това е напълно малоумно. Как може да съм сторил нещо на момичето? Та аз дори не съм бил на борда, когато е изчезнала.
— Наистина ли? — попита Бонхьофер. За момента кървенето бе спряло, ако не и въобще. Ала бе трудно да се каже предвид омазаното му с кръв лице. — Вие сте ченге под прикритие, Шварц. Майстор на преобразяването. За вас не е никакъв проблем да пътувате под фалшиво име. Да се сдобиете с фалшив паспорт. Вероятно дори сте убиецът, за когото Герлинде Добковиц пише в книгата си.
— Вие сте луд — отвърна Мартин.
В този момент отново чу гласа на Анук да шепти името му. Мартин.
— Не, не съм — възрази капитанът. — Но Егор е. Вероятно съм единственият тук, който може да мисли трезво. Знам защо наистина сте на борда.
За да се превърна в мишена…
— Когато разбрах, че Егор е абсолютно сериозен в намерението си да потули случая, знаех, че без чужда помощ няма да мога да реша проблема. И когато Добковиц ми показа мечето, ми хрумна идея. Вие сте психолог и ченге и след загубата на семейството си имате интерес да не биете големия барабан. Знаех, че с това мога да уговоря Егор да ми даде малко време. Защото, колкото му се иска да приключи успешно сделката, толкова силно желае и да хване свинята, която се е гаврила с момичето на собствения му кораб. Кълна се, че когато ми даде зелена светлина да вляза в контакт с вас, не знаех, че ви е нарочил за изкупителна жертва, в случай че нещата не се получат.
— Не вярвам на нито една ваша дума.
— Знам. Затова и бяхте повикан от Герлинде Добковиц, а не от мен.
Изречението ми се струва познато.