— Нямам никакви искания. За какъв ме смятате?
За дяволски кофти комбинация, помисли си капитанът. Луд и въоръжен.
Вероятно Вайт бе разкрил скривалището на Тиаго — каюта 2186, любовното гнездо — където той е държал Анук. Да, нещата се навързваха, момичето бе открито тук наблизо.
— Къде е майката? — Бонхьофер се осмели на директна конфронтация.
— Майката ли? — попита Тиаго. Той прозвуча объркано, но това можеше и да е изиграно.
— На Анук. В синия шкаф ли е? Ако е така, то скривалището ви е разкрито. Моите хора са тръгнали натам.
— Какво, по дяволите, бръщолевите? — попита Тиаго. — Не познавам никаква Анук. Само Лиза.
— Лиза? — сега Бонхьофер си глътна езика. — Откъде…?
— Ето! — Тиаго измъкна един плик от задния си джоб. С едната ръка извади от него два листа.
— Какво е това? — попита Бонхьофер.
— План — отвърна Тиаго. — Отдавна исках да го предам. — Той подаде на Бонхьофер първия от двата листа.
Капитанът приглади хартията на бюрото и започна да чете.
План:
Стъпка 1: Да изключа охранителната камера. Според указанията на Querky това е Nr. 23/С. Стигам до нея по откритото стълбище на пета палуба.
Стъпка 2: Да оставя прощалното писмо в каютата на мама.
Стъпка 3: Да заключа входната и междинната врата.
Бонхьофер го погледна:
— Откъде имате това?
Тиаго не успя да издържи на погледа му. Очевидно не му бе приятно да отговори, а когато все пак го направи, Бонхьофер най-после си изясни поведението на аржентинеца. Един съвсем обикновен престъпник, който се бе специализирал да плячкосва сейфовете на пасажерите. Характеристика, която много по-добре пасваше на развълнувания и объркан млад мъж, отколкото на убиец и изнасилвач.
— Тогава съвсем случайно сте попаднали на този… този… — Капитанът се опита да намери точната дума и накрая използва тази на Тиаго. — Този план.
Тиаго кимна. Изглеждаше напълно разстроен.
— Толкова се обвинявам. Да бях намерил по-рано смелост да се доверя на някого. Но този убиец, този офицер… — Тиаго поклати глава. — Страхувах се за живота си. Все още се страхувам. И досега не знам в какво съм се забъркал. Нямам никаква представа каква е връзката между тези неща. Кой например ще ми каже дали самият вие не сте ми пратили този Вайт?
— Знаете ли какво? — Бонхьофер стана от бюрото. Беше му все тая за револвера. — Застреляйте ме! Не ми пука за вас и Вайт. Лиза Щилер бе моя кръщелница. Обичах я. Нейното самоубийство ме засегна много повече, отколкото всеки куршум, който бихте изстреляли по мен.
Тиаго, който тъкмо бе хванал с две ръце оръжието, замръзна.
— Лиза се е самоубила? — попита объркан той.
Сега Бонхьофер се обърка.
— Това шега ли е? — поиска да узнае и развя листа в ръката си. — Та нали сте прочели плана?
— Да. Прочетох го. — Тиаго му подаде втората страница. — Но там не става въпрос за смъртта на Лиза.
Глава 62
Анук отново бе в собствения си свят. Тя механично поставяше крак пред крак и по време на този марш очевидно не усещаше нито ръката на Мартин, който я подкрепяше, нито ръката на Елена, която я водеше. Навън от катедралата, през контролните помещения, нагоре по стълбите, обратно в „Кухнята на ада“, където тя отново си легна, потънала в себе си, ала с отворени очи, вперени в тавана. Стоически, с неподвижно лице, без да отговори на нито един от въпросите, с които Елена и Мартин я засипваха.
— Защо?
— Защо го направи?
— Защо уби майка си?
Тъй като Елена не можеше повече да се държи на краката си, Мартин я придружи до болничната ѝ стая, където двамата седнаха един срещу друг на малка масичка.
Телефонът му, който той действително намери в банята, лежеше върху матовия плот до затворения лаптоп, с който Елена му бе спасила живота. На единия му ръб все още имаше кръв. Там, където компютърът бе ударил челото на Шала.
Като цяло Мартин не гореше от желание да се срещнат с капитана. Новините, които му носеше, бяха смазващи. И понеже Шала бе мъртва, а и Наоми едва ли бе оживяла след падането, при влизане в пристанището на Ню Йорк нищо друго не можеше да се направи, освен Анук отново да бъде затворена и разпитана. Първото вече бе сторено. Второто по всяка вероятност бе безнадеждно.
Освен това двамата с Елена имаха нужда от още малко време, за да си изяснят всички въпроси, които напираха в тях, откакто им стана ясно кой стои зад отвличането на Анук и изтезанията на Наоми. Не можеха да навържат нещата. Още при отговора на въпроса как Анук би могла да бъде изнасилена от жена обясненията им рухваха.