Винтовете бяха развити. Принципно, за да се отвори, бяха нужни инструменти. Но сега, изглежда, ключалката бе разхлабена.
Да не би от Лиза?
Юлия свали халата си и запълзя, само по бикини и сутиен, през отвора на свързващата врата. На един остър страничен ръб си ожули коляното и пищяла, ала не усети нищо, така както не усети и студения вятър, който брулеше цялото ѝ тяло.
И ти ли си направила така, съкровище мое?
Тя се опита да погледне през прозореца в каютата на дъщеря си, но вратите бяха заключени и завесите спуснати. Засенчи от двете страни очите си с ръце, но не успя да види нищо.
Заключила си междинната врата от твойта страна, нали, Лиза? После си спуснала веригата?
Тя отново се завъртя към отвора.
Пропълзяла си при мен, за да изчезнеш през моята каюта, нали?
Юлия почувства как сърцето ѝ започна да бие по-бързо. От полъха на вятъра ли се събуди и отвори вратата на балкона? Или от щракването на резето?
Когато си напускала каютата ми, съкровище?
Юлия осъзнаваше, че бе на косъм да изпадне в едно от най-тежките състояния на скръбта, при което близките с всички сили се опитват да отрекат реалността и се вкопчват във всяка една абсурдна, но даваща надежда теория. Ала не можеше да го избегне.
Тя удряше по стъклото, риташе с босия си крак плъзгащата се врата, крещеше името на Лиза… и се стресна до смърт, когато завесите се дръпнаха.
И зад тях се появи лицето на дъщеря ѝ.
Глава 64
— Шала е била мъж? — С всяка следваща секунда Елена ставаше все по-объркана. Погледна Мартин така, все едно му бе поникнал втори нос. Той ѝ отговори с думите на Шала, които прочете от екрана.
Когато отказвах да сложа презерватива, тя ми крещеше, че съм никаквец, че не ставам за нищо. Нямало да ме обича, и бездруго винаги била искала да има момиче, а не мръсно момче. Удряше ме по лицето и ме зарязваше разплакан само за да повтори на следващата вечер същата сцена. В един момент изпълних желанието ѝ и си сложих презерватив, а с годините започнах и да спя с нея. През цялото време мислех само за едно: „Иска ми се да бях момиче. Иска ми се да бях момиче“.
По време на секса, по време на изнасилването ми (минаха години, докато осъзная какво всъщност ми е причинила) личността ми се раздвои. Духът ми отлетя в тялото на момиче и по някое време остана там, дълго след като майка ми ме бе оставила на мира. Повече не исках да бъда опозореното момче, а момичето, което майка ми и без това е желаела и на което всичко това е щяло да бъде спестено, ако се бях родил в правилното тяло!
Четири дни след моя осемнайсети рожден ден баща ми продаде фирмата си и малко след това той и майка ми загинаха при катастрофа с частния си самолет. С наследството, което ми оставиха, първото, което направих, бе да платя операцията за смяна на пола, която нито един отговорен хирург не желаеше да направи. Но аз подкупих психиатър и получих атестат за абсолютно нормално психично състояние. И както можеш да си представиш, смяната на пола не смекчи душевната ми мъка. Без пенис, със счупени и отново изградени скули, с по-женствен нос и с малки гърди се чувствах още по-мръсен, отколкото когато бях в прегръдките на майка ми.
В чат за самоубийци, където исках да проуча подходящите методи за отнемане на живота, по случайност попаднах на едно тринайсетгодишно момиче, което бе преживяло подобни на мен неща и мъките ѝ още продължаваха. Майка ѝ я принуждаваше да мастурбира пред очите ѝ.
Тя ми писа, че скоро ѝ предстои да пътува с круизен кораб и планира там да се самоубие. Едва чрез това момиче осъзнах грешката ни. Защо ние, жертвите, трябваше да се самоубиваме, а истинските извършители да продължават да живеят?
Това се случи преди десет години.
Постъпих на работа като камериерка на кораба, на който момичето искаше да си отнеме живота, и се погрижих да преживее пътуването. За разлика от майка ѝ. Първата ми жертва от цяла серия.
Елена успокояващо постави ръката си върху тази на Мартин и го помоли да говори по-бавно. Несъзнателно, ред след ред, той четеше все по-бързо и по-бързо.
В началото ми бе достатъчно просто да упойвам жертвите си и да ги хвърлям през борда. Ала с годините се усъвършенствах. Със здрав разум и финансови възможности над средните купих форума за самоубийства Easyexit, който — макар и случайно — ми бе посочил правилния път. Междувременно той събра потребители от цял свят, сайтът е популярен в трийсет и две страни. Невероятно е колко много хора на тази планета са накрая на силите си. Милиони.