— Аз съм приятел на Querky.
Бинго!
Спомни си името, с което Шала бе влизала в контакт с потенциалните си клиенти в Easyexit. Предположението на Елена се потвърди. Между Шала и Лиза също бе имало контакт. И като се представи за съучастник на Querky, бе успял да привлече вниманието на Лиза. Както и на майка ѝ, която се втренчи в него с широко отворени очи и тъкмо искаше да се намеси, когато улови твърдия му поглед, с който ѝ казваше засега да не се обажда.
— Querky няма приятели — рече Лиза, с известно объркване.
— Напротив. Аз съм нейният асистент.
— Лъжете!
— Не лъжа. Идвам от нейно име. Тя казва, че трябва да спреш.
— Глупости!
— Не, наистина. Планът се отлага.
— Ах, наистина ли? И защо не дойде сама да ми го каже?
— Защото тя… — Първоначалният импулс на Мартин бе да каже истината. Защото е мъртва. Но това щеше да предизвика възможно най-лошата от всички реакции. Търсейки точния отговор, той продължи: — В момента тя е…
— Тук.
Изумен, Мартин се извърна. Останала без дъх, Елена стоеше на вратата.
— Ти? — попита Лиза зад гърба му. — Ти си Querky?
Мартин отново се извърна към момичето.
— Да — отвърна Елена. — Запознахме се в Easyexit.
— Но ти звучиш съвсем различно.
— Защото претърпях инцидент — отвърна Елена, като посочи обезобразеното си лице. — Ще мине известно време, докато си възвърна гласа. — Тя мина покрай Мартин. — Имам съобщение за теб от Том.
— От моя приятел? — Лицето на Лиза светна.
— Каза, че иска отново да бъде с теб.
— Наистина ли?
— Да. Но само при условие че няма да нараниш майка си.
В очите на Лиза проблесна съмнение. Тук Елена малко прекали.
— Ти не си Querky.
— Лиза, помисли малко! Откъде можех да знам за Том и за клипчето, ако не ми беше писала на имейла?
— Не, лъжеш! Бас държа, че не знаеш никнейма ми.
— Твоят… — Гласът на Елена започна да трепери. Тя преглътна. Всички усетиха несигурността ѝ.
— Кажи ми никнейма, с който съм регистрирана в Easyexit!
— Ти си… — Търсейки помощ, Елена се обърна към Мартин. — Твоят никнейм е… — Червени петна се появиха по здравата половина на лицето ѝ.
— Забрави! — презрително изсумтя Лиза. — Ти не си Querky. А Том повече не иска и да чуе за мен. Нямаш съобщение от него.
Ръката ѝ обхвана още по-здраво отвертката.
— Пусни я — каза Мартин, само на две крачки от нея.
Тя гневно го погледна.
— Предполагам, че срещу теб нямам шанс, нали?
— Ако с това искаш да нападнеш майка си… — Мартин поклати глава.
Само минута по-рано тя можеше сериозно да нарани Юлия. Вероятно бе достатъчно силна, че да е в състояние да я хвърли през борда. Ала сега можеше единствено да я одраска, преди Мартин да изтръгне отвертката от ръцете ѝ.
— Е, значи планът се провали — рече Лиза, вдигайки рамене. Обърна се към плачещата си майка. — Бъди щастлива с Том! — каза и захвърли инструмента през борда.
После се облегна на перилата, които бе разхлабила с отвертката, докато чакаше майка си, и се хвърли в дълбините като посечена с гилотина.
Глава 71
Две седмици по-късно
Вътрешен следствен отдел, Берлин
Вентилаторът на климатика, който тези дни бе включен на функция затопляне, запука, сякаш в перките му бе попаднало листо, което бе малко странно предвид факта, че стаята за разпити се намираше в шумоизолирано помещение най-малко на два километра от най-близкото дърво. Всъщност много по-вероятно бе бучащият сандък скоро да предадеше богу дух.
Мартин очакваше всеки момент да се чуе силен гърмеж, след което застаряващата джаджа окончателно да замре.
През последните часове, докато беше закован към детектора на лъжата, климатикът работеше по-скоро зле и освен това вонеше на изгоряла гума.
— Искате ли да направим почивка? — попита интервюиращата и се облегна назад в стола си.
Беше му представена като доктор Елизабет Клайн. Говореше се, че дълго време е работила към разузнавателните служби, където си била спечелила име на експерт в провеждането на разпити, особено на серийни убийци. На пръв поглед изглеждаше по-скоро като спиритуалистка, водеща курс по езотерика и самопознание. Цялостното ѝ облекло приковаваше вниманието във всички нюанси на оранжевото — от плетената жилетка до надиплената пола-панталон.