Както вътрешният следствен отдел в лицето на доктор Клайн, така и ФБР бързо стигнаха до заключението, че Шварц е важен свидетел, но не и заподозрян и следователно заедно с Юлия и Лиза Щилер можеше да се върне в Германия, при условие че е на разположение за евентуални въпроси. Възможността да види откъса от дневника бе жест от страна на служителите на ФБР не само защото бяха колеги, но и защото по време на разпитите той демонстрира изключителна готовност да сътрудничи.
В продължение на пет минути Мартин препрочиташе отново и отново малкото абзаци от Шала, докато те не се вкопчиха като репеи в спомените му, така че днес можеше да цитира наизуст думите:
Често си мисля дали беше случайност, или съдба това, което ми помогна при немското семейство. По време на вечерята исках да почистя каютата, при което заварих майката да обезчестява сина си. Тя лежеше гола върху него и не успя навреме да се отдръпне. Това бе преди пет години. Името ѝ беше Надя Шварц.
Когато Мартин за първи път прочете тези редове, се разсмя. Парадоксална реакция на мозъка му, който всъщност трябваше да го накара да крещи. Още си спомняше усещането, че получава силен кръвоизлив в носа, ала носът му не потече, вместо това главата му забуча, което този път не бе предвестник на главоболие, а на появата на два гласа. Единият от тях — дълбок, спокоен и приятен — му прошепна, че не трябва да вярва на това, което е прочел. Че Шала е една лъжкиня. Другият глас крещеше пронизително и дрезгаво една-единствена дума: презерватив!
Това накара Мартин да си спомни онзи ден преди пет години, преди круиза, преди последната му мисия, когато се върна по-рано вкъщи от съвещанието. Той така и не разбра кой е бил любовникът на жена му, забравил презерватива в брачното ложе.
Отворен, но неизползван.
Но когато си спомни как се бе запознал с Надя, всичко придобиваше друг смисъл. В спешното отделение, с насинено от приятеля ѝ око. Не от ревност, както го бе представила тя. А защото се била привързала към сина му.
Мартин си спомни и за последния му разговор с Тими: „Не искаш ли да говориш за това?“.
Последният разговор между баща и син, в който първоначално не ставаше въпрос за двойката по математика, нито за необяснимото му желание постоянно да спи, нито за това, че от днес за утре повече не искаше да ходи на тенис.
Признаци на насилие.
Какво му бе отговорил тогава Тими?
„Заради теб е. Защото толкова често те няма и ние с мама…“
… с мама, която бе намерила в малкия си син заместник на партньора? Така, както бе направила и майката на Шала?
Дълбокият глас му прошепна, че може би греши, ала ставаше все по-тих и по-тих.
И когато Мартин за трети път повърна, то и дрезгавият глас вече не бе нужно да крещи толкова пронизително, за да го убеждава, че нямаше никакъв смисъл Шала да лъже в дневника си. Още повече че тези редове обясниха как е станало така, че първо Надя да падне зад борда.
А после Тими!
Защото Шала продължаваше:
Обезумях, когато заварих майката със сина ѝ. Заслепена от ярост, грабнах първия предмет, който ми се изпречи пред очите, а това бе една тежка настолна лампа, с която ударих майката по главата. Тя мигновено загуби съзнание, възможно е и да съм я убила. Синът ѝ избяга в банята и се заключи. Какво трябваше да направя? Беше сбъркана ситуация. Ако не бях изгубила контрол, можех да я накажа по друго време, и то съвсем прецизно. Сега обаче бях принудена веднага да се освободя от тялото на майката. За щастие, през онази нощ времето бе лошо и имаше силно вълнение. Освен това корабното дружество нямаше интерес чрез записите от камерите да докаже, че става въпрос за насилствена смърт. Самоубийство звучеше по-добре за имиджа им, отколкото сериен убиец на борда, затова не се колебах дълго и хвърлих госпожа Шварц зад борда. За съжаление, междувременно синът ѝ бе излязъл от банята и ме бе наблюдавал. Когато видя, че майка му пада зад борда, той се затича покрай мен към балкона, покатери се на перилата… и скочи след нея.
Първо голямата сянка. После малката.
Тук, в стаята за разпити, Мартин положи усилия да не заплаче с глас, както тогава, докато четеше откъса от дневника, и за първи път осъзна цялостното значение на написаното от Шала.
Тими бе обичал майка си. Въпреки всичко.
Както малтретираната съпруга възпира полицията да арестува съпруга насилник, така и любовта на Тими към майка му и страхът да не я изгуби са били много по-силни от отвращението, което е изпитвал.
Очите на Мартин се наляха със сълзи, което не убегна на доктор Клайн.