— Не се приближавай — думите й срязаха въздуха.
Николас се закова на място и зачака, макар ръцете да го боляха от усилието да ги държи изпънати. Явно Роуз предпочиташе тя да доиде при него, да се приближи бавно и предпазливо. Което бе напълно разбираемо.
Скочи от коня с отработено движение. Когато го погледна в очите, на Николас внезапно му се прииска да падне на колене и да я помоли за прошка.
— Търся едно момиче — подхвана тя.
— Ета — прошепна Николас.
Жената присви очи.
— Къде е тя?
Николас преглътна, опита се да навлажни пресъхналото си гърло.
— Няма я.
За пръв път изричаше тези думи на глас и те внезапно придобиха тежест, категоричност. Буквално го задавиха.
— Използвала е астролабията? — Очите на Роуз като че ли се разшириха леко, а може би само така му се стори. — Не я ли унищожи?
Николас поклати глава.
— Една жена от рода Айрънуд и двама драки й я отнеха.
По лицето и преминаха объркани емоции — недоверчивостта премина в гняв, гневът в отчаяние. Но само след миг изражението и си възвърна предишната безстрастност, а чувствата бяха спретнато прибрани зад стоманените очи и стиснатите устни.
— Разкажете ми какво се случи.
Николас се постара да и разкаже всичко, въпреки болките в гърлото. Роуз слушаше внимателно, попиваше всяка дума, докато накрая му се стори, че е на път да се пръсне.
— Как избягахте? Ета така се страхуваше за живота ви.
— Наистина ли мислите, че не съм способна да се измъкна на неколцина глупаци? — Роуз поклати глава. — Изплъзнах им се още първата вечер, но не можех да доида по-рано, без да срещна предишното си аз.
— Ета се опита да говори с вас на пазара — каза Николас и отново го обзе гняв. — Но вместо да я изслушате, вие я нападнахте.
— Това бях аз преди двадесет години. От месеци бягах от Аирънуд и драките. Нямах доверие на никого — отвърна Роуз и наи-после отпусна пистолета. — Едва години по-късно, когато Ета порасна, наи-после навързах нещата.
Нима можеше да я вини?
— Защо не и казахте истината още от самото начало? За истинското й семейство, за задачата й?
Лицето на Роуз се изопна и Николас се запита дали не е докоснал болезнена струна. След кратко мълчание тя все пак отговори.
— За да се получат нещата както исках, бе важно Ета да не знае нищо.
Както исках, повтори тои наум и някакво неприятно чувство стегна тила му.
— Не биваше да я обучавам — продължи Роуз. — В противен случаи обучението щеше да повлияе на решенията и. Преди години срещнах един пътешественик, жител на бъдеща епоха. Та тои ме предупреди какво ще се случи, ако допусна миналото да бъде променено. Ако Ета не унищожи астролабията.
Мили боже.
— Кой е този човек?
— Не съм длъжна да споделям такива подробности — тросна се Роуз. — Изобщо не е нужно да ви обяснявам каквото и да било. Всичко, което правех, всичко, което бях длъжна да направя, го правех, за да съм сигурна, че Ета е пътува и ще знае как да открие астролабията. Не разбирам защо не е успяла. Всичко бе планирано до последната подробност... Всичко... Всичко вървеше по план, точно както трябваше, така че да се спасим от ужасното бъдеще. Пожертвах всичко, отстраних всички усложнения. — Роуз потрепери и ръката и се сви в юмрук до сърцето. — Алис. тя. никога нямаше да прибегна до такива мерки, ако знаех, че всичко ще се провали. А сега Алис е.
Николас изправи гръб. Думите й прогориха вените му като отрова.
— Алис? Вие ли го направихте? Не някои Аирънуд, както подозираше Ета, а вие? — избухна тои и за миг, само за миг, зърна неприкритата болка върху лицето на жената. — Онази, която ви наричаше „Роузи“, която цял живот ви е защитавала — убили сте единствения човек, който истински е обичал дъщеря ви!
Това би съсипало Ета, направо би я сринало. За секунда Николас изпита благодарност, че не би могла да научи, че няма да види как се срива всичко, което й бе скъпо.
Очите на Роуз блеснаха от гняв.
— Точно това означава да си пътешественик — да вземаш невъзможни решения за доброто на света, а не на себе си. А сега Аирънуд ще разруши бъдещето, не разбирате ли? Онзи пътешественик ме предупреди, предупреди ме, че ще избухне воина, каквато светът не е виждал, предупреди ме, че могъщи мъже и царе ще принудят Сайръс да връща дългове и да изпълнява договори. Ета нямаше избор. Светът — времето — се нуждаеше от нея, за да унищожи астролабията. И ако се налага да ви обяснявам, да оправдавам действията си, значи не сте достоен за дарбата си.