Морякът с томахавката, нисък и набит, се хвърли срещу него с вик. Оцъклените му очи светеха със стъклен блясък, а лицето му лъщеше от пот и сажди. Николас добре познаваше този поглед — погледа на човек, завладян от необуздана кръвожадност, обсебен от пулсиращия ритъм на ръкопашния бои.
Дясното му рамо се изопна болезнено, когато вдигна празния пистолет и се престори, че се прицелва. Дулото проблесна на мътната светлина. Морякът така рязко се закова на място, че краката му едва не се огънаха. Беше толкова близо, че Николас буквално го надушваше — острата миризма на пот и барут, виждаше как ноздрите му се разширяват от изненада. Пръстите, стискащи томахавката, за миг разхлабиха хватката си и Николас хвърли ножа. Острието потъна в дебелия врат на моряка с глух звук и Николас усети сурово задоволство, че е уцелил.
Битката като че ли замираше. Болките се засилваха, барутът взе да привършва и там, където по-рано се чуваха решителни викове, сега цареше тишина. Ножът се бе забил странично — явно морякът се бе извъртял в последния момент. Уви, така само бе удължил смъртта си, давеики се в собствената си кръв. Николас се наведе над него и инстинктивно изопна крака, за да устои на люшкането на палубата.
— Дяволски... късмет... Да ме прати... на оня свят — морякът присви очи в ненавист, макар да се давеше и кашляше — не друг. а негър. от копторите.
Последните думи бяха придружени от пръски кръв, които полепнаха по жилетката му. Горещината, лумнала току под кожата на Николас, рязко се смръзна, заменена от кристална, ледена ярост. Чувал бе и по-жестоки думи, неведнъж бе отнасял и бои, задето се бе родил откъм грешната страна на постелята, от майка, прикована в окови. Но тая обида го жегна особено силно на фона на завоюваната победа, тъкмо сега, когато чувстваше, че животът му има някаква стойност. На кораб произходът имаше по-малко значение, по-важно бе какви усилия си готов да положиш, с какво настървение ще се биеш за другарите си. Още преди години Николас бе решил да гледа само напред, да не обръща поглед към онова, което бе оставил зад себе си.
Но това изражение на погнуса, изписало се на лицето на моряка... Озъбената уста, изплюла думата „негър“ като нещо омразно. Николас стисна дръжката на ножа. Наведе се към умиращия и усети киселата воня на дъха му.
— Които многократно ви превъзхожда, господине — просъска тои и прокара острието през гърлото на моряка.
Николас не бе от хората, които биха злорадствали в лицето на чуждата смърт, но този път не извърна очи, когато и последната кръв се отцеди от лицето на моряка и кожата му стана восъчносива.
— Далеч по-милостива смърт, отколкото щеше да срещне от моята ръка.
Капитан Хол бе спрял недалеч от него, притиснал мръсен парцал в челото си и оглеждаше замиращата битка. Когато свали ръка, за да погледне Николас, от дълбоката рана над гъстата му вежда бликна кръв.
Николас преглътна буцата в гърлото си.
— Сигурен съм — отвърна тои. — Никога не съм се наслаждавал на гледката на човешки вътрешности.
Капитанът се изсмя високо. Николас избърса ножа в брича си и тръгна към него. Колкото и да бе висок, с широки рамене и силни мишци благодарение на дългите години тежък труд по пристанищата, капитанът го превъзхождаше по ръст — Хол бе като издялан от камъните по бреговете на Род Айлънд.
Николас благоговееше пред капитана още от мига, в които се срещнаха преди близо десетилетие. Червеният дявол, така го наричаха моряците. Сега само брадата му загатваше за някогашния пламтящ цвят на косата му. Годините бяха вдълбали бръчките по страните му, а и бе загубил няколко зъба и пръста, но Хол се стараеше външността му да е спретната, корабът — стегнат, а моряците нахранени и доволни от заплащането си. В тяхното поприще това бе най-високата похвала, която можеше да си спечели човек.
Капитанът огледа Николас с бащинска загриженост, както му беше навик — навик, от които Николас отдавна се мъчеше да го отучи. Някои неща чисто и просто се оказваха невъзможни.
— Не е в твои стил да се оставиш някои да те изненада — отбеляза Николас, като кимна към раната на капитана. — Да повикам ли лекаря?
— Ха, и да трябва да призная, че един юнга ме цапардоса с лъжица, когато слязох на долната палуба? Мръсна малка гад. Предпочитам да ме залеят с врящо масло.
Николас изсумтя развеселено.
— Намери ли жените?
— О, да, в една от офицерските каюти при кърмата. Живи и здрави са малките гугутки.