Николас усети как облекчението измества яростта, събудена от думите на умиращия. Чудесно.
— Тая работа... — подхвана капитанът навярно за пети път. — Признавам, че се радвам, задето пленихме кораба и товара, но нещо продължава да ме гложди. Щеше ми се да нямаш нищо общо с жлана. Струва ми се, че не искат просто да превозиш дамите до Ню Иорк, а кроят и нещо друго.
Разбира се, че крояха и друго — кланът винаги деистваше подмолно. Бележката от Аирънуд бе пристигнала няколко дни след дългоочакваното разрешително за каперство, изпратено на работодателя на Николас — параходното дружество „Лоу енд Лоу". Тя упълномощаваше кораба на Хол да деиства като капер и напълно законно — поне от гледната точка на колониите — да преследва британски кораби. Николас бе разполагал с по-малко от седмица, за да обмисли предложението, да го представи на Хол и да поиска съгласието му да се впуснат в преследване именно на този кораб и неговите пътнички. Споразумели се бяха да запазят причината в таина, за да не въвличат и екипажа в интригите на Аирънуд. Николас се бе забавил с отговора, понеже до последния момент се питаше дали поръчението всъщност не е хитър ход, целящ да го примами обратно в мрежата на Аирънуд, та да може онзи да му отмъсти веднъж завинаги.
От друга страна, минали бяха цели три години. Прекрасно знаеха къде да го намерят — нали именно те го бяха заточили. Ако целта им бе мъст, нямаше ли отдавна да го издирят?
Е, Николас бе готов да преглътне известна доза неизвестност, пък и чудесно можеше да се погрижи за себе си, ако се стигнеше до там. Тъи или иначе, задачата, възложена от Аирънуд, бе лесна, а наградата щеше да му помогне да постигне целите си далеч по-бързо, отколкото каперството.
Още помнеше четливо изписаните, старателно оформени думи върху свитъка: „Двете жени трябва да бъдат в Ню Иорк преди 21 септември. С кораба и товара постъпи както решиш“.
През тия три години бе работил като служител на „Лоу енд Лоу“, трудил се бе на търговските кораби, надзиравал бе пратките от Карибите към колониите, докато не избухна воината, и през цялото време се бе опитвал да залости онази част от сърцето си, която още се присвиваше мъчително при мисълта за Джулиън, при мисълта за пътешествията. Надявал се бе, че господата Лоу ще го възнаградят с каперски кораб под негово управление, но бе видял колко скептично го оглеждат старецът и синът му, когато капитан Хол им предложи това решение. Колебаеха се не защото бяха недоволни от работата на Николас, напротив — тои винаги изпълняваше поставените задачи. Явно недостоен бе тои самият, и то не за друго, а заради цвета на кожата си. Недоверието им още повече засили нетърпението му да закупи свой собствен кораб, така че да не зависи от никого.
Сега компанията щеше да получи лъвския дял от продажбата на пленения товар, а останалото щяха да си разделят моряците на „Чалънджър“. Възможно бе да минат месеци, преди да се натъкнат на нова плячка. Океанът бе необятен, а параходните дружества проявяваха все по-голяма находчивост в опитите си да избегнат каперите — току-виж това се окажеше последният им удар и Николас щеше да е принуден да брои монети, да икономисва и пести, додето сърцето му угасне, а костите — остареят. Ненавиждаше семейство Аирънуд със сляпа омраза, но те му дължаха отплата заради откраднатите години. И Николас възнамеряваше да получи своето.
— Огледа ли товара? — попита той.
Хол въздъхна, досетил се, че Николас се опитва да смени темата.
— Оттук-оттам.
През димната завеса с крясък изскочи моряк, размахал къса, извита сабя. Николас се извъртя с ръка върху ножа, но преди да успее да го извади, капитанът вдигна пистолета си и стреля.
— Захар, ром, памук и муниции за баласт — продължи невъзмутимо Хол. Простреляният моряк се свлече на земята, оставяики кървава диря. — Направо се плаша колко гладко се разви цялата работа — ти си получи дамите, а всеки от нас ще получи приличен дял от богатството. Има даже специално отделение в трюма, където да натикаме екипажа. А като стана дума за екипаж, още не съм видял някои, които да прилича на капитан. Защо не идеш да го потърсиш, та да приключим тая работа със знамената... — Хол не успя да довърши.
Такова изражение на неприятна изненада Николас бе виждал върху лицето на капитана само онзи път, когато бившият им готвач бе съобщил, че е сервирал сварен плъх наместо осолено говеждо.
Тои проследи погледа му. Откъм долната палуба тъкмо се показваше странна фигура с чорлава коса — изникна сред кълбата
Йим между боричкащите се моряци като да бе Персефона, напуснала одземното царство.