Николас извади ножа и захвана да сече мрежата и роклята, като гледаше да не нарани кожата и. Гърдите му се свиваха мъчително, изгарящи от жажда за кислород. Щом я освободи, обви ръце около тялото и и изтласка и двама им нагоре с яростни ритници, впрегнал сетни сили и последни останки здрав разум.
Пробиха повърхността едновременно и Николас лакомо засмука първите няколко глътки солен въздух. Задави се, закашля се и стомахът му се сви от неизпитвана дотогава паника. Без да спира да рита с крака, тои опря длан в лицето и. Кожата и бе ледена и през тялото му премина тръпка на ужас.
Гласът на Хол се извиси над виковете откъм кораба:
— Ник! Дръж въжето!
Николас сграбчи сръчно въжето и го опаса около телата им. Опита се да заглуши вледеняващата паника и заговори строго на момичето:
— Не можеш да умреш — заповяда и тои. — Забранявам ти. Не и на моя кораб, чуваш ли?
Ако загубеше момичето, щеше да загуби всичко.
— Дърпаите — чу гласа на Хол над главата си. — Почти ги изтеглихме.
Николас разпери длан и подпря гърба на момичето. След няколко секунди моряците ги изтеглиха до нивото на парапета и тои опря нозе в дървото. Не разбираше какво се бе случило — защо бе изскочила от каютата? А и тази кръв... нейна ли беше?
Половин дузина ръце го сграбчиха за раменете и двамата с момичето се строполиха на палубата.
Николас едва успя да се превърти, за да не падне отгоре и. Тилът му удари грубото дърво с глухо изкънтяване и за един ужасен миг пред очите му падна черна пелена.
— Помощник-лекарят ще се погрижи за нея — лицето на капитан Хол изплува през пелената.
— Мъртво ли е девойчето? — попита някой.
Николас трепереше като знаме в буря. Опита се да се съсредоточи върху дишането си, да вдишва и издишва колкото може по-равномерно. От всички страни надзъртаха тревожните, неумити лица на моряците — и свои, и чужди, надвесили се над момичето с нездраво любопитство. Ясно, че при тая гледка не им беше до сражение, но редно ли бе хората му да се заплеснат дотолкова, че да забравят да вкарат пленените моряци в трюма?
Някакво движение наруши потока на мислите му. Дребна фигура в тъмносин жакет бе коленичила до момичето и притискаше корема и с ръце. Семпли, чисти дрехи, прибрана на ниска опашка коса, детински черти на лицето — Николас проявяваше подозрителност към всеки, които бе в състояние да поддържа такъв спретнат вид на кораб, камо ли по време на битка. Намирисваше му на страхливост.
— Спокойно, Ник. — Хол му помогна да се изправи. — Това е помощникът на корабния лекар.
— А къде е Филипс? — тросна се Ник. — Или поне лекарят на този кораб?
— Филипс слезе долу да се погрижи за ранените. А техният лекар се е разделил с долната половина на тялото си. Струва ми се, че в момента е твърде зает да бере душа.
Николас тръсна глава — не му се нравеше мисълта, че някакво хлапе ще се грижи за момичето.
— А този кога е напуснал училищната скамеика? Миналата година?
Капитан Хол вдигна вежда.
— Обзалагам се, че по същото време, когато и ти.
Николас обаче продължаваше да се дразни от фамилиарността, с която помощник-лекарят разрязваше роклята и корсета на момичето...
— Виждам, че не си имал време да си изуеш обувките и чорапите — продължаваше капитанът, а облачносивите му очи блеснаха развеселено. — Скочи, сякаш сам дяволът те е погнал.
Николас го изгледа сърдито, понеже сам виждаше подгизналите си чорапи и съсипаната кожа на обувките.
— Не знаех, че се предполага да оставя дамата да се удави.
Но думите му заглъхнаха и мигом бяха забравени, понеже в същия миг Николас долови странно движение с краичеца на окото си. Извъртя се тъкмо навреме, за да види как помощник-лекарят замахва с юмрук и с всички сили удря момичето в корема.
— Сър! — Николас се надигна със залитане. — Как смеете!?
Момичето се разкашля мъчително, гръбнакът и се изви на дъга и от устата и потече вода. Дългите и бледи пръсти се сгърчиха върху дъските и тя пое няколко глътки въздух, макар клепачите и да бяха все така затворени. Очите на Николас се присвиха гневно, когато забеляза, че помощник-лекарят е сложил длан върху голото й рамо.
Никои не проговори, дори капитан Хол, които изглеждаше точно толкова смаян, колкото и останалите, задето момичето така внезапно им бе върнато от оня свят. Същинска Персефона.