Младият мъж и подхвърли тъмносин жакет. Вълната ожули студената и кожа и Ета с мъка удържа порива да зарови лице в плата, да се скрие. Жакетът миришеше на мъж, или поне така, както си представяше, че миришат мъжете — на пот, на кедрово дърво, на алкохол и море.
— Госпожо, добре ли сте?
Младежът, които седеше на известно разстояние от нея, бе толкова дребен, така незабележим, в сравнение с останалите, че до този момент не го беше забелязала. Наблюдаваше я изпитателно, с вирната брадичка, през кръгли, абсурдно малки телени очила, кацнали на носа му. Предната част на странните му панталони бе подгизнала, също и дългите до коленете чорапи и обувките с катарами и Ета бе обзета от ужасното чувство, че не е изключено да е повърнала върху него.
Лицето на юношата се изопна под погледа й. Едната му малка длан се вдигна и усука бялата кърпа, вързана под брадичката му, другата приглади косата му. Ръцете му бяха чисти, със съвършено оформени нокти, което й се стори твърде странно, предвид, че бяха на. на.
Кораб.
Завладяна от паника, Ета скочи на крака. Жакетът не можеше да спре погледите, а и не би могъл да я защити от оръжията им, но въпреки това се радваше, че се е загърнала.
— О, господи. — пророни тя.
Кораб. Та нали вече го бе видяла — преди платната да полетят към палубата и да я съборят. Преди гърбът и да удари ледената вода и глезенът и да се изкълчи, докато се мъчеше да рита. Всичките уроци по плуване в спортния център на Деветдесет и втора улица се оказаха излишни. Пръстите и бяха твърде премръзнали, зрението — твърде помрачено, за да успее да се измъкне от мрежата. Усетила бе болка, силна болка — в главата, в гърдите, във всяка частица от тялото си, разкъсващо се от болезнената потребност да диша.
Едва не се удавих.
Ета отмести поглед от юношата с телените очилца към онзи, дето бе проговорил, мъжът с тъмните, строги очи. Наблюдаваше я спокоино, сякаш я предизвикваше. Думите проникнаха в съзнанието и така ясно, сякаш ги бе изписал върху голата и кожа с дългите си пръсти.
Това ти ли си?
Мъжът скръсти ръце и изправи гръб, инстинктивно изопнал крака, за да устои на люшкането на океана.
Океана.
А не музея.
И не Ню Йорк.
Не се виждаше суша.
Само два високи дървени кораба.
И мъже... с костюми.
Костюми бяха. Нямаше начин да не са костюми.
Много добре знаеш, че не са. Ета се опита да преглътне и се сети за концерта. При тази мисъл сърцето и трепна, дробовете и се свиха. Алис е мъртва. Аз... музея... момичето...
Червенокосият мъж разбута останалите.
— Момичето е добре, а нас ни чака работа — обяви тои, като направи знак на двамина плещести мъжаги. От брадите и главите им липсваха цели кичури, сякаш бяха опърлени, а и двамата бяха голи до кръста. Уви, ефектът от внушителните им мускули се губеше поради факта, че Ета ги надушваше от близо три метра разстояние. — Господин Фелпс, господин Билсуърт, моля да придружите пленения екипаж до трюма. И се погрижете дърводелците незабавно да се захванат за работа.
— Да, капитане.
Тези мъже. до преди малко бяха воювали, нали? Не просто бяха воювали, а се бяха избивали.
Онзи каза да свалят хората в трюма — помисли си Ета. — Ще ги заключат.
Защо? Защото са от вражеския кораб? Къде, по дяволите, съм попаднала? Как се озовах тУк вместо в музея?
— Ела тук, миличка — каза мъжът — капитанът — и протегна ръка, на която липсваха два пръста. Ета не знаеше дали да се довери на инстинкта си. Сърцето и трепна уплашено при вида му — толкова едър и целият в кръв. Но пък в жеста не се долавяше нищо заплашително, в думите му нямаше закана. Тя тръсна отново глава, за да прогони тази нелепа мисъл, преди да е направила нещо необмислено, като например да смъкне гарда. Ако възнамеряваше да я хване, щеше да му се опълчи с цялата нюиоркска решителност, която й бе останала. Огледа се за нещо остро.
— Не се страхуваи, миличка — продължи мъжът без да сваля ръка. Меки очи. Мек глас. Идеален за подмамване на нищо неподозиращи наивнички към ненавременната им смърт.
— Не ме наричайте миличка! — озъби му се тя.
Мъжът се покашля в опит да прикрие смеха си, но напразно.
— Хайде, не ни мислете за негодници. Ако някои се опита да ви нарани или ви хвърли непристоен поглед, ще се озове във водата да пасе раци от кила.