Непонятно защо Ета му повярва. Все пак, ако искаха да я убият, едва ли щяха да я извадят от водата.
И въпреки това тази мисъл ни най-малко не я успокои.
Не разбираше кои са тези хора, а ако съдеше по израженията им, и те бяха точно толкова изумени от присъствието и, колкото и тя от тяхното. Ако изобщо някои знаеше какво се случва и къде се намират, то това бе момичето под палубата — онова, дето я бе бутнало през блестящата, въздушна порта в музея.
— Негодници? — повтори Ета невярващо. — Вие какво... да не играете пирати?
Младият мъж я погледна докачено, но червенокосият сви небрежно рамене.
— Точно тъи, пирати. При това законни, макар да подозирам, че Негово Величество е на друго мнение. Онзи кораб там — тои посочи кораба, които лежеше успоредно на техния. Безброи въжета и куки придържаха единия към другия — е капер, оборудван в Ню Лондон, Кънектикът. Нарича се „Чалънджър“. А този тук пленихме.
Така значи. Ета се насили да кимне. Ама разбира се.
Останалите на палубата мъже се захващаха за работа, щураха се напред-назад като мравки, заети да градят наново разрушената си колония. Мъкнеха дъски и греди неиде от дълбините на кораба, а също и от другия. Едни изчезваха под палубата, все още облени в кръв, други се появяваха, превързани и бинтовани. Стомахът на Ета се гърчеше мъчително и тя едва се сдържаше да не забие нокти в подаденото и палто и да раздере шевовете, само и само да направи нещо. Нещо различно от това да наблюдава безпомощно.
Не си безпомощна. Това че си повалена не означава, че си сломена. Трябваше просто да. да се ориентира в обстановката. Да си възвърне равновесието или каквото там обичаха да казват пиратите.
А тези тук тъкмо разчистваха палубата от.
Мъртви тела. Кажи го, Ета. Мъртви тела.
Алис. Те ли я бяха ранили?
Убили — поправи я същият вътрешен глас.
Ета извърна очи към водата, за да не гледа грозната сцена — как моряци с каменни изражения чевръсто прибират разкривените, безжизнени тела. и части от тела. в конопени чували. На хоризонта не се виждаше дори петънце. Нямаше земя. Нямаше и други кораби. Само искрящата синева на водата, която започваше да тъмнее ведно с небето. Само тя, тези кораби, тези мъже и тези тела. Пяната, която плискаше по палубата, бе порозовяла от кръвта.
Едва успя да се добере до перилата и да се наведе над потъмнялата вода, преди да повърне. Стисна очи и се опита да изтласка образите, които лепнеха в съзнанието и като колофон по лък. Когато наи-после спря да повръща, цялата трепереше от изтощение, а също и от смущение.
Но се чувстваше по-добре. Олекнала.
— Госпожо.
Обувките и отдавна бяха изчезнали, ако изобщо са били на краката й. Босата й пета се плъзна върху нещо остро и метално и тя се вкопчи в мисълта, че наи-после разполага с оръжие. Куката с множество зъбци бе голяма почти колкото главата и и тежеше два пъти повече. Ета едва успя да я вдигне във въздуха, без да я изпусне.
— Госпожо, моля ви — обади се червенокосият и завъртя очи към небето. — Бих предпочел да умра от харпун, отколкото от абордажна кука. На момчетата, дето ще чистят след мен, ще им е далеч по-леко, повярвайте ми.
— Може би няма да е зле да премислите какво точно смятате да правите. — По-младият мъж стоеше на мястото си, скръстил ръце пред широките си гърди. На нея ли говореше?
Едва тогава Ета забеляза, че и неговите дрехи са подгизнали като нейните.
Глупачка. Как, мислиш, си се озовала обратно на палубата?
— Аз не... вие ли ме... спасихте? — попита тя.
— Струва ми се, че отговорът е очевиден — отвърна мъжът остро.
Червенокосият се обърна към по-младия и закри с рамене
изражението му от погледа и. След това се врътна отново към нея и и смигна.
— Не му обръщаите внимание. Позволено му е да се държи любезно само един ден в годината, а този ден, уви, вече отмина.
Другият кимна рязко вместо поклон и се представи:
— Николас Картър. На вашите услуги, госпожо. А това е капитан Натаниел Хол. Ще имаме ли удоволствието да научим и вашето име?
Ета се поколеба. Погледна ги отново — първо единия, после другия. Капитан Хол бе сплел пръсти зад гърба си и продължаваше да се усмихва дружелюбно.
Ситуацията бе толкова необичаина, а и Ета все още не бе сигурна дали сънува, или умът и е помрачен, че този въпрос я накара да се замисли.
Може би няма да е зле да премислите какво точно смятате да правите. При спомена за тия думи ръцете и се вкопчиха неспокоино в жакета. Тя поизправи гръб, взела решение.