— Определено не бих ви сложил в общото помещение с хората ми — отвърна Николас. — Така че нямам нищо против.
Ета се обърна изненадано към него. Значи... тои отговаряше за кораба, а не капитан Хол? Това означаваше, че. капитан Хол бе начело на другия кораб, „Чалънджър“, а Николас щеше да поеме командването на пленения „Ардънт“. И мъжете, които бяха вкарали в трюма, бяха оцелелите моряци на „Ардънт“.
София я хвана под ръка.
— Съжалявам за загубата ви — обади се господин Гуд.
Ета вдигна недоумяващ поглед и София отново заби нокти в ръката й.
— Капитан Милбрук бе чичо на младите дами — поясни Гуд като се почеса по главата. София, внезапно припомнила си, че е съсипана, избърса сухите си очи, а през това време помощник-лекарят продължи: — Придружаваше младите дами до Англия след смъртта на баща им и продажбата на плантацията им в Ню Провидънс. Едва преди няколко дни отплавахме от Насау.
„ Насау? Ню Провидънс? Защо имаше чувството, че не говорят за Ню Йорк, нито за Род Айлънд?
— Ах, какво злощастно стечение на обстоятелствата — отбеляза капитан Хол с учудващо равнодушие.
— Простете неучтивостта ми, но бих. — София преглътна театрално. — Бих искала да отведа сестра ми долу и да ви оставя да си вършите работата. Може би. — внезапен порив на вятъра люшна кораба и тя преглътна отново и стисна очи — . може би господин Картър ще бъде така добър да ни придружи?
Николас я изгледа така, сякаш предпочиташе да си изтръгне ноктите.
— С най-голямо удоволствие — отвърна той сковано.
София се усмихна сухо и кимна, след което пожела на капитан Хол и господин Гуд приятен следобед. Ета с мъка овладя треперенето на краката си и тръгна след нея. Николас вдигна капака за долната палуба — решетка от тъмно дърво.
Не — помисли си Ета, понеже в главата и нахлу споменът за тялото, за кръвта, за разкривеното лице. — Не ме карайте да се връщам долу.
Но естествено, нямаше избор. София опря длан в кръста и и я бутна толкова силно, че кракът на Ета се оплете в подгъва на роклята й.
— Не се страхуваите, напълно безопасно е — увери я Николас и и протегна ръка. Ета се постара да мисли единствено за топлия натиск на пръстите му, а не за острия наклон на стълбата, за миризмата на кръв и барут. Стълбата всъщност не беше стълба, а поредица от стръмни, тесни стъпала. Ета вдигна полите на роклята си с едната ръка, а с другата се вкопчи в ръба на отвора над главата си. При всяка крачка мокрите, груби дипли се оплитаха около глезените й.
И все пак успя да се удържи да не падне, а също и да не стисне ужасено очи. Въздухът все още тежеше от пушек, но този път мъглата не беше непрогледна. Успя да огледа дългата долна палуба. От квадратните отвори в стените, към които моряците бутаха тежки оръдия и ги привързваха с въжета, струеше светлина. Не можеше обаче да различи какво има в дъното на коридора — там бяха опънати платнени завеси, които криеха нещо.
Накрая събра смелост да погледне и в краката си и с облекчение установи, че някои е преместил тялото. Същият някои бе изтъркал и последната капка кръв така усърдно, че дъските бяха с един нюанс по-бледи от съседните. Тук долу ремонтната деиност кипеше с пълна пара. Отломките бяха изметени към стените, а онези от мъжете, които не кърпеха стените, ровеха из купчините и хвърляха безполезните парчета дърво и неизползваемите късове стъкло през амбразурите, зад които вълните само чакаха да ги погълнат.
Тя отстъпи към стената, за да направи място на другите двама, които слизаха след нея по стълбите. Петата и отново опря нещо студено — на пода, току до стената, блестеше малък нож за масло. И преди да осъзнае какво прави, ножът се озова в ръката и, притиснат плътно в гънките на роклята.
Какво правиш — скара се сама на себе си. Стисна здраво лекия нож и обгърна с пръсти гравираната метална дръжка.
Опитвам се да се защитя.
Какво като не знаеше как да го използва? Пък и надали бе толкова сложно, трябваше само да държи острието навън. Тя съсредоточи мислите си върху ножа, върху извивката му, върху топлината в дланта си със същата концентрация, с която се захващаше с ново музикално произведение. И едва сега дишането и наи-после се успокои.
София бе следващата, която се спусна по стълбите, притиснала корема си с ръка. Чифт кожени обувки, които звучно шляпаха при всяка крачка, оповестиха появата на Николас. Солената вода със сигурност ги бе съсипала, но Ета нямаше намерение да се чувства гузна.