— Никои не те е водил никъде — тросна се София. — Чисто и просто умееш да пътуваш.
ЧЕТИРИ
Да пътува. Ета прехвърли думата като да бе от глина, позволи и да приеме форма, заглади я, сетне се опита да я оформи другояче, та да я смели. Да пътува. Да пътуваш, предполагаше някакъв избор — да прекосиш разстояние по собствена воля, с определена причина. Ета бе последвала воя и писъците, понеже искаше да си докаже, че не е луда, че този шум си има източник, има си причина. А той я бе довел.
До стълбите.
До стената от трептящ въздух.
Но не. това не беше цялата истина. Довел я бе до София, а София я бе завела до стълбището, понеже.
— Изпратили са те да ме доведеш тук — възкликна Ета, успяла да навърже поне това. — Престорила се беше на цигуларка. осигурила си беше участие на концерта.
София нетърпеливо завъртя пръсти.
— Бъди така добра и ми подай онази влажна кърпа.
Ета извади кърпата от купата с вода и я хвърли в лицето и. Кърпата звучно удари голата й кожа и Ета неволно се усмихна.
София се изправи в тясното легло и полите на роклята и се изсипаха през ръба.
— Ама и ти си в едно настроение.
Ета с мъка потисна желанието си да изпищи.
— Защо ли?
Настъпи мълчание, нарушавано единствено от тропането на чукове и подвикванията от горната палуба.
След известно време София се обади:
— Колкото и да ми е забавно да те гледам, не мога да допусна да се оплете . Ако се изпуснеш и се издадеш, гилотината ще падне върху моята шия, не върху твоята.
Ета дръпна сложения до вратата разклатен дървен стол и попита:
— За кое да се изпусна?
София се облегна назад. Беше толкова дребничка, че изтегна цялото си тяло върху коиката, без да свива крака. Сетне сгъна влажната кърпа и я сложи върху очите и челото си.
— За цялата тази работа. Ако се изпуснеш пред моряците или пред някои друг, че умееш да пътуваш във времето, и двете отиваме по
Йяволите. — Тя вдигна кърпата и погледна Ета с присвити очи. — скаш да кажеш, че не знаеш нищо? Родителите ти не са ти казали? Ета сведе поглед към ръцете си и се вгледа в червената, разранена кожа на кокалчетата си. Въпросите увиснаха във въздуха като наниз заслепяващи диаманти.
Тя вдигна глава, понеже въпреки всички съмнения я споходи идея. — Ако аз ти отговоря, ще трябва и ти да ми отговориш на един въпрос.
София завъртя подигравателно очи.
— Щом толкова държиш да си играем игрички...
— Не познавам баща си — започна Ета. — Никога не съм го познавала. Мама твърди, че го срещнала само веднъж. Краткотраина връзка. А сега е твой ред — защо ме питаш за родителите ми?
— Не твърдя, че си го наследила от баща си — София вдигна вежди. — Дарбата може да се наследи и от двамата.
Тогава значи...
Мама. О, господи — Ета се вкопчи в писалището с всички сили, за да не се свлече на пода — краката й напълно омекнаха. Мама.
... не можеш току-така да я откъснеш от пътя, който и е предначертан, без да има последици!
... не е готова. Не е преминала нужната подготовка и няма никаква гаранция, че нещата ще тръгнат по план.
Значи не са говорели за дебюта.
Мислите и съвсем се объркаха, а чувството за вина я сграбчи с железни нокти. А тя бе наговорила такива ужасни неща на Алис, мислейки, че учителката й се опитва да я спре.
Опитвала се е да ме защити. Майка и е искала Ета да пътува, а Алис не е била съгласна. Дали и тя бе от тях — от пътешествениците? Очевидно Роуз я бе посветила в таината им, макар на самата Ета да не бе казала нищичко. Как е възможно да знаят такова нещо и да не го споменат нито веднъж? Защо ще искат да я поставят в такова положение?
... очевидно не познаваш Ета, щом така я подценяваш. Тя ще се справи.
Да се справи с кое?
Ета се насили да раздвижи челюст и се обърна към София с подновена подозрителност. Ако майка и бе искала подобно развитие на нещата, щеше просто да и каже да тръгне със София. Оглушителният вои, смъртта на Алис — тези неща не биваше да се случват.
Сега е времето и.
Сред хаоса в главата и изникна нова мисъл. Очевидно Роуз и Алис са знаели, че един ден Ета ще пътува във времето и може би от доста време са спорели как да го предотвратят, как да я защитят. Вероятно затова не и бяха казали, че притежава такава дарба — защото са спорели кога точно да й кажат.
Очевидно са пропуснали подходящия момент — помисли си Ета и се напрегна да успокои дишането си. Отдавна го бяха пропуснали.