Би ли могла да спаси Алис?
Откраи време имаше съвсем ясна представа накъде върви животът и. Всеки път, когато хващаше цигулката, се бореше именно за това — да не се отклони от пътя. Бъдещето и бе сцената, концертите, записите. И все пак под тази увереност неизменно дебнеше едва доловимата сянка на колебанието. Открехването на вратата, за чието съществуване дори не бе подозирала, бе такова огромно изкушение, че въображението и мигом я отвори широко и престъпи през прага. Какво би било, запита се тя, да може да иде, където поиска, когато поиска?
Да опознае отдавна изчезнала империя.
Да прекоси континенти и да види чудесата на света, преди историята да ги погуби.
Да седне сред публиката в Кернтнертор във Виена и да изслуша дебюта на Девета симфония на Бетховен.
Да си изпроси урок от Бах в годините му в Лайпциг.
Да спаси Алис.
Нима имаше друг избор освен да научи колкото може повече, така че да се върне в нужния момент? Налагаше се да търпи подигравателните усмивки на София, въпреки смразяващата мисъл, че навярно гледа в очите убиицата на учителката си, или поне в очите на човека, който бе имал пряко участие в смъртта й.
Ще се справя — помисли си Ета и се наведе да вдигне пакета. — Ще се върна.
Пък ако ще да трябва да се бори за всяка една крачка.
Когато се върна в каютата, София седеше на ръба на леглото.
— Ти какво, да не се изгуби? — сопна и се тя и отново се наведе над кофата. След глътката свеж въздух на Ета също и се догади от миризмата на жлъчен сок и повръщано. — Как така на теб нищо ти няма, а аз.
Докато София се привеждаше над кофата, Ета се извърна и дръпна връвта от пакета, смъкна хартията. В ръцете и остана купчинка лен, памук и коприна. И нещо, което подозрително напомняше на корсет.
— Какво да правя с тия неща?
— Свали си мръсната рокля и сама ще се ориентираш — сряза я София. — Започни с ризата — онова тънкото, дето прилича на нощница. После слагаш чорапите и ги захващаш с жартиерите. И да, няма как да минеш без тях.
Някои бе срязал предницата на роклята и ведно с корсетоподобната дреха отдолу, след като я бяха извадили от водата.
Разрезът стигаше почти до талията и. Можеше да я смъкне съвсем лесно, но мокрите връзки на корсета се бяха оплели, когато бе дръпнала жакета на Николас, за да се прикрие. Когато ги разхлаби, вече не беше трудно да разтвори каквото бе останало от корсета, да го пусне на земята и да се измъкне от разкъсаните, окървавени поли.
Ще се справиш.
Думите на майка й прозвучаха в главата й. Ета ще се справи.
Така беше. Щеше да се справи.
— Какво искаше да ме попиташ? — запита тя и посегна зад гърба си. Оказа се, че подгизналата фуста е наи-тежката част от тоалета и — два плътни вълнени пласта, прихванати заедно, отделно от роклята. Смъкнаха се надолу и се свлякоха на пода със звучно изплющяване. Ета се хвана за грубата дървена ламперия и прекрачи купчинката плат, сетне изхлузи чорапите. Остана по нещо, което приличаше на дълга, тънка памучна нощница — и нищо друго. Когато се обърна към София, лицето й пламтеше.
— Смени си ризата и ми донеси другия корсет. Ще ти го стегна — каза София. — И пак казвам, няма как да минеш без него. В двадесет и първи век момичетата явно нямат талия. Без него няма да влезеш в роклята.
Ета се смръщи.
— Да, Ваше Величество.
— Това звучи много добре, благодаря — отбеляза София. — Нямаш талия, но поне си в състояние да разпознаеш хората с по-добро обществено положение от теб. Може би все пак ще се спогодим.
Ета направи гримаса.
След това се извъртя с гръб към София, измъкна ризата през глава и нахлузи чистата. Пъхна ръце в ръкавите и приглади усукалия се при коленете й плат.
София залитна тромаво към сандъка. Ета я зърна как рови из бухналите дипли, сетне извади каквото търсеше — дълга, тънка игла, направена от кост.
— Така, сега се пъхни в корсета — нареди София. — Този се връзва отпред, така че по-нататък ще можеш сама да го стягаш.
— Супер — измърмори Ета. — Нямам търпение.
— Част от умението да си играеш добре ролята и да избягваш подозренията, е да се обличаш подходящо — напомни й София.
Иглата, както се оказа, се използваше за връзките на корсета. Ета надушваше миризмата на кожа, докато София прокарваше иглата през илиците от двете страни. Платът бе твърд, а банелите се впиваха в кожата и, докато София теглеше връзките и ги стягаше, изтегляше и стягаше. Стоиката на Ета видимо се промени, гръбнакът й се изправи и накрая и се струваше, че е с поне със седем сантиметра по-висока.