Навремето Роуз оставяше такива писъмца на Ета всеки път, когато и се налагаше да пътува по работа, а Ета отиваше да живее у Алис — пъхаше ги в чантата с багажа и или в калъфа на цигулката, за да и напомни колко я обича. Но сега, колкото повече се взираше в писмото, толкова повече я напускаше първоначалният прилив на щастие. Майка и не бе особено сантиментална, така че Ета не знаеше как да тълкува писмото, особено след обеците. Нима Роуз се опитваше да стопли отношенията им при положение, че самата тя бе причина така да охладнеят?
Ета погледна телефона си. До концерта оставаше половин час.
Нямаше съобщения. Нито пропуснати обаждания.
Което не я изненадваше.
Това, което я изненадваше, бе, че и Алис още я нямаше.
Тя се изправи, остави чантата на стола и излезе, за да провери какво става с Алис. Сторило и се бе, че учителката и изглежда объркана или поне силно изненадана.
Напълно бе възможно да се бави, понеже някои я е улисал в дълъг разговор, или пък не успява да се свърже с човека, на когото искаше да се обади. Но Ета не можеше да се отърси от леката паника, която я бе обзела, да успокои неприятната тръпка, която пролази по гръбнака й.
Залата беше празна, с изключение на разпоредителите, които изслушваха последните наставления от координаторката. Ета забърза доколкото можеше с високите си токчета по пътеката между столовете. Цигуларят на сцената свиреше последните си ноти. Скоро щеше да дойде нейният ред.
Но Алис не беше в коридора с притиснат към ухото телефон. Роуз също я нямаше. Нямаше ги и във фоаието на музея, а когато надникна навън, видя само гълъби, локви и туристи. Така че оставаше един-единствен вариант.
Ета свърна обратно към стълбите, които водеха към залата за европеиско изкуство, и неволно се блъсна в някого, така че и двамата залитнаха.
— О, съжалявам! — изохка тя, когато мъжът й подаде ръка.
— За къде сте се разбързали? Да не сте... — мъжът се втренчи изненадано в нея през очила със сребърни рамки, почти зяпнал от учудване. Беше по-възрастен, може би на средна възраст, ако се съдеше по сребърните нишки в иначе черната му коса. Ета го погледна и мигом и стана ясно, че е някои от меценатите на музея. Всичко в този мъж бе спретнато и елегантно: смокингът му бе изряден, а в ревера му бе втъкната тъмночервена роза.
— Маи не гледам къде вървя — отвърна тя. — Съжалявам, много съжалявам...
Мъжът продължаваше да я гледа безмълвно.
— Както и да е — заекна Ета и заотстъпва назад, готова да припне нататък. — Надявам се да не съм ви ударила, много съжалявам, наистина.
— Чакайте! — викна мъжът след нея. — Как се казвате?
Ета се затича нагоре по стълбите с шумно потракващи по мрамора токчета. Мина през галерията, покраи експонатите, помаха на пазачите и кураторите и стигна до асансьора, които щеше да я отведе до крилото, посветено на консервация. Може би на Роуз и се бе наложило да мине през офиса или пък се бе качила горе с Алис, за да могат да поговорят насаме.
Крилото бе пусто, с изключение на пазача Джордж, които и кимна, когато го подмина и продължи по коридора.
— Майка ви е в кабинета си — осведоми я тои. — Качи се преди няколко минути с една дама.
— Благодаря — смотолеви набързо Ета и побърза да го заобиколи.
— Нямахте ли концерт довечера? — подвикна Джордж. — Стискам ви палци!
Концерт, репетиция, загрявка...
— От години не чуваш какво ти казвам!
Гласът на Алис бе почти неузнаваем в гнева си — толкова необичаино бе за учителката и да повиши тон. Макар и заглушени от затворената врата, гневните и думи се изливаха в коридора и стигнаха до ушите на Ета.
— В случая решението не е твое, Алис — обади се майка и, която звучеше по-спокоино. Коленете на Ета омекнаха, когато спря пред вратата на кабинета и притисна ухо към дървото. — Аз съм и майка и противно на мнението ти, знам кое е наи-доброто за детето ми. Сега е времето и и ти го знаеш. Не можеш току-така да я откъснеш от пътя, който й е предначертан, без да има последици!
— Да вървят по дяволите последиците! И ти също, задето разсъждаваш за последици, а не за детето си. Ета не е готова. Не е преминала нужната подготовка и няма никаква гаранция, че нещата ще тръгнат по план!
Не е готова. Думите на Алис отекнаха в главата и. За какво не е готова? За дебюта ли?
— Обичам те до смърт, знаеш — продължаваше Роуз. — Направила си толкова много за нас, че никога не бих могла да ти се отблагодаря, но в случая трябва да престанеш да ми се противопоставяш. Не разбираш ситуацията, а очевидно не познаваш и Ета, щом така я подценяваш. Тя ще се справи.