Моботе спря до колата на Фелдхайм, стъпи с едната си бота върху близкия камък и застана в поза като Фидел. Беше преживял боя през нощта и големите му очи изглеждаха блестящи и зачервени. Мирис на пот и барут се носеше от униформата му. Големите му длани бяха покрити с мехури, тъй като беше участвал в погребването на убитите му бойци. Сега вече не приличаше на онзи Моботе, който пристигна в Бахир Дар като просяк пред вратата на Фелдхайм.
Австриецът огледа госта си, но не си направи труда да го уважи и си остана седнал в откритата си служебна кола.
— Как си? — попита австриецът на езика оромина.
— Добре — отвърна спокойно и без да се впечатли от употребата на родния му език Моботе. Изгледа Фелдхайм накриво, сякаш е пустинен питон.
— Е, колко души пожертва? — намести се Фелдхайм в седалката, извади пакет цигари и запали, без да предложи на някой от африканците. Моботе се смръщи и изгледа чистата и изгладена униформа на австриеца. Собствените му дрехи бяха изцапани със засъхнала кал и кръв и дразнеха кожата му при всяко движение.
— Трима на пътя и още седмина по време на атаката — отговори Моботе.
— Много добре — кимна Фелдхайм, хванал цигарата си като филмов герой. — Вече имаме африканци, убити от израелските евреи. Това ще ни бъде полезно при тайните преговори.
— Работата не е толкова проста — прекъсна го Моботе и се почеса по гърдите. — Мисля, че моите хора са убили поне двама от техните.
— Наистина ли? Впечатлен съм.
— Моите бойци не си падат по тактическите игрички, на които ти толкова се възхищаваш, майор Фелдхайм — изръмжа Моботе, макар да се мъчеше да потисне своята неприязън. Пръстите му докоснаха седефената дръжка на автоматичния пистолет и Фелдхайм погледна оръжието.
— Това се подразбира, полковник. Но пък беше много важен първоначален етап от целия процес. — Австриецът посочи нагоре между дърветата. — Те ще бъдат възнаградени в рая.
— Те бяха възнаградени тук, на земята, от съпругите си — каза Моботе. — Но сега съпругите им са вдовици.
Фелдхайм изгледа за миг африканеца, после разбра думите му и кимна.
— Тогава вдовиците им също ще бъдат възнаградени. С част от питата.
— Питата…
— Ще получат нещо като застраховка „Живот“ за мъжете си.
— Искаш да кажеш награда заради смъртта им.
— Да.
Фелдхайм загаси цигарата с чистата си платнена бота, после скочи от колата, хванал в ръка къса пръчка, подобна на камшик за езда. Моботе не разбра приликата, защото никога не беше чувал за любовта на представителите на германската раса към мускулести коне и камшици. Австриецът се поразходи по прашната земя, бутна настрани с пръчката няколко сухи листа и започна да чертае.
— Това е техният лагер. Крепостта, която, предполагам, вече са напуснали.
— Да — отвърна Моботе. — Измъкнаха се на две групи. Едната тръгна на север, а другата на североизток.
— Те ще искат да измъкнат чеха — каза Фелдхайм. — Но Етиопия е нещо като съюзник на Израел и те няма да нарушат въздушното й пространство.
Моботе се намръщи.
— Моля те, говори по-просто, майоре. Днес съм малко нервен.
— Не могат да изминат пеша целия път до морето. Ще им трябва самолет, за да се измъкнат. — Фелдхайм драсна една линия на север от приспособеното сиропиталище на Крумлов към границата с Еритрея оттатък Гондар. — Ще се опитат да пресекат границата към място, което смятат безопасно за кацане на самолет.
Моботе бавно пристъпи пред австриеца и погледна грубия му чертеж в прахта.
— Не виждам смисъла. Израелците почти нямат никакви отношения с Еритрея.
— Поради което не им пука от това, че ще нарушат границите й.
— Да. — Сега Моботе разбра и кимна. — Тогава работата е проста. Ние можем да ги хванем всички, включително и децата, доста преди да стигнат до мястото.
Фелдхайм се изправи и изтупа длани. Поусмихна се.
— Сигурен съм, че можете, но аз имам нов план.
Моботе го погледна.
— Какъв?
— Няма нужда да хващате децата.
Сякаш облак се спусна върху лицето на Моботе. Беше заповядал да се нападне сиропиталището и изгубил няколко от най-добрите си бойци, а сега този европеец казва, че всичко е била напразно. Моботе опипа дългия белег от куршум върху лявата си буза. Правеше го винаги, когато имаше опасност яростта му да избухне. Изпъна се в цял ръст.