— Да не би да твърдиш, че нападението ни е било напразно?
— Нищо подобно — бързо размаха ръка Фелдхайм. — Нападнахте ги, за да ги накарате да излязат. И постигнахте блестящ успех. Ние всъщност нямаме намерение да ги избием до крак.
— Ние… — изсумтя Моботе.
— Снощи премислих отново всичко и внезапно разбрах — бързо продължи Фелдхайм, като започна да се разхожда и потупва с пръчката бедрото си. — Израелското правителство може да плати милион за тези проклети дечица. А може и да не плати. Но пазарлъкът ще бъде дълъг и може да ни се отрази зле.
— Как така?
Фелдхайм се обърна към африканеца и заговори с тон на превъзходство:
— Израелците са много странни по отношение на публичността. Те може да открият лекарство против рак, а да го представят едва ли не като медицински провал.
Моботе кимна, защото всъщност познаваше достатъчно добре световната политика и още по-добре проблемите на държавите от Близкия изток.
— Обаче, ако успеете да хванете децата и да ги задържите заради откуп, евреите могат да намерят начин да привлекат вниманието на Цялата световна общественост — вдигна пръст Фелдхайм. — Могат да обявят, че Фронтът за освобождение „Оромо“ е взел за заложници болни дечица, а това ще опропасти напълно твоята кауза. Тогава всички ще погледнат с лошо око на вашата борба за независимост.
— Точно от това се страхувам. — Лицето на Моботе отново потъмня. — Това никак не е добре.
— Да. Не е добре. Обаче в тази шепа лайна има скрити по-ценни неща.
— Продължавай.
— Както ти казах преди, за главата на Крумлов има определена цена. Не е много голяма сума, но както руското разузнаване, така и чешката държавна сигурност го искат мъртъв. Това обаче не е само защото е дезертирал от родината и от работата си. И изглежда, израелците се опитват да го спасят. Значи той притежава някаква информация. Стойността му като пленник може да се окаже доста по-висока от тази на трупа му.
— Сега започвам да разбирам — каза Моботе. — Искаш да го хванем жив.
— Точно така. Но той е само сапфир. Диамантите са още по-скъпи. — Фелдхайм отиде до колата и взе един плик от предната седалка. Отвори го и го подаде на Моботе. — Като командващ от страна на ООН в района в моя власт е да поискам наблюдение на подозрителни лица. Тези снимки са направени на летището в Адис преди няколко дни.
Моботе бръкна в плика и извади няколко черно-бели снимки. Гледа ги дълго, а после повика един от телохранителите си. Сержантът кимна бързо към снимките и каза нещо на езика оромина.
— Плешивият и русият — каза Моботе. — Те са двамата мъже, които пристигнаха в лагера на Крумлов преди няколко дни. Но те не са труповете, които изровихме. Те са тръгнали с останалите.
— Да — каза Фелдхайм. — Сега ще разбереш защо знанието е сила. Добре известен е фактът, че израелската армия е готова почти на всичко, за да прибере изчезнал, пленен или дори убит войник от бойното поле. Това е глупава емоционалност, но те са си такива. Разменяли са стотици палестински затворници за трупа на един-единствен редник. През годините са похарчили безброй милиони за мисии на командоси и тайни подкупи, за да си приберат един помощник-пилот, свален в Ливан през 1986 година. Всеки знае, че той гние в един затвор в Техеран, но те продължават да се опитват да си го върнат.
— Значи искаш аз да пленя и тези мъже — каза Моботе.
— Да. С колко бойци разполагаш?
— Близо сто.
— Добре. Раздели ги на групи и последвай тези откачени екскурзианти. Ако можеш, убий някои от тях, но внимавай да не ти избягат. Трябва да ми доведеш Крумлов жив и поне един от тези двамата мъже.
— А после?
— Само след няколко седмици ти ще разполагаш с достатъчно пари за храната и оръжията, от които имаш нужда. А аз ще разполагам с необходимото, за да напусна завинаги тази игра. Честно е, нали?
Моботе се замисли за миг, докато разглеждаше снимките на Екщайн и Баум. Неприятна задача е да отвлича и да изнудва, но такива са правилата на войната. Пък и както казва австриецът, освобождението няма морална цена.
— Договорихме се — каза той и протегна едрата си длан. Фелдхайм я погледна, трепна от вида на полепналата по нея прах и засъхнала кръв, и си помисли за всички болести, разпространени в Африка. Но преглътна погнусата си и запечата уговорката със силно ръкостискане.
— Както казах — усмихна се Фелдхайм, — израелците могат да платят милион за тези тъпи дечурлига. Но със сигурност ще платят десет пъти повече за връщането на един от агентите си.
— Работата може да се окаже трудна — предупреди го Моботе. — Те се биха здравата и пак ще се отбраняват. Ще хванем един, но може и да не бъде цял.