— Вече ми съобщиха от флотата — започна той, като че разказва урок в клас. — Попаднали сте в сериозно сражение.
Баум погледна Екщайн.
— Ами е такъв гаден клюкар — оплю той командира на ракетоносеца.
— „Йеремия“ трябваше да бъде тайна операция, господа — напомни им Ицик. — Нещо като кратка бележка в цялата тази история за фалашите.
Екщайн постави длан върху гърдите си и наведе глава.
— Ние не сме започнали да стреляме, Ицик. — Традицията в израелската армия всички да си говорят на „ти“ и на собствено име често разбива всякакви преструвки за официалност и уважение.
— Ако си спомняш, Ицик — намеси се Баум, — бюрото в Африка ни предупреди, че Моботе ще се опита да ни попречи.
Баум отстъпи, облегна могъщите си рамене на голата стена и издуха нетърпеливо цял облак дим. Екщайн застана до него. В странното си облекло и небръснати лица двамата приличаха на осъдени жертви пред централноамерикански взвод за изпълнение на смъртна присъда.
— Въпреки това — настоя Ицик. — Морските командоси казват, че са ви чували да приближавате още от Карора.
— Предатели — измърмори Екщайн.
Баум последва своя майор.
— Може би не трябваше да вземаме духовия оркестър.
— Аз мисля, че са виновни диригентите — продължи закачката му Екщайн. — Все танцуваха и крещяха…
Юдит се мъчеше да потисне смеха си, а Ицик Бен-Цион размаха недоволно ръце.
— Добре, добре. Все пак обаче не биваше да се превръща в малка война, както всъщност стана.
Умората на Екщайн изчерпваше толерантността му, но той натисна ръце в джобовете на влажните си панталони, за да не посегне с юмрук към командира си.
— Не си спомням да съм те видял там как избягваш куршумите, Ицик.
Генералът се скова, вдигна глава и Екщайн усети как Бени се опитва мълчаливо да му дръпне юздите. Той обаче продължи:
— Нахвърлиха се отгоре ни с автомати и едва не загубихме хората от единия зодиак, включително и Баум. И въпреки това изведохме всички и сме тук, изморени и мокри. Тогава какво още, по дяволите, искаш?
— Ейтан — прошепна Баум и го бутна по рамото.
Екщайн въздъхна и се опря на стената. След толкова години изслушване на похвали, маскирани като критика от страна на Бен-Цион, Баум вече беше придобил имунитет. Ейтан обаче винаги щеше да му се обижда.
— Изморени сме — измърмори Ейтан нещо като извинение.
Генералът кимна и се намръщи, свел глава към пода.
— Юдит, донеси им кафе.
Лейтенантката изгледа недоволно шефа си.
— Ако обичаш — добави Ицик и Юдит се усмихна, след което стана от стола си. Двамата имаха интересни отношения на баща и дъщеря, без всякакъв сексуален контекст, толкова присъщ на високите чинове в армията и красивите им адютантки. Мъжете с усилие си наложиха да не гледат подире й, когато тръгна от стаята.
Бен-Цион свали очилата от косата си, сгъна ги и ги остави да висят от горния джоб на ризата. После се обърна към прозореца, сякаш да огледа собствения си образ.
— Аз не обичам да бъда вързан в канцелария, Екщайн — призна той. — Не повече, отколкото на теб ти се работи вътре на този етап.
Екщайн винаги се изненадваше, когато Бен-Цион разкрие някое човешко качество или предположи, че друг може да го притежава. Затова прие думите му като съответстващо на характера му извинение.
— Е та? Дай да се сменим — предложи той.
— Не мога — отвърна генералът. — Нито пък ти би могъл. Ние с теб сме тук, за да вършим онова, в което всеки е най-добър.
Екщайн погледна Баум, чиято физиономия говореше, че временната човечност на Ицик също го тревожи.
— И двамата се справихте добре — продължи генералът. Никой в стаята не дишаше, включително и Ури Бадаш. Моментът беше исторически. И отмина бързо… — Обаче операция „Йеремия“ трябва да бъде продължена. По спешност.
— Пропуснали ли сме нещо? — попита Баум. — Нали взехме всички по списъка?
Бен-Цион отново се извърна от прозореца.
— Не, не сте пропуснали никого. И знам, че би трябвало да си почивате, Баум. Но бих искал да продължите мисията.
Екщайн и Баум само гледаха командира си. Позите и израженията на лицата им бяха леко комични и напомняха на Ури Бадаш за Лаурел и Харди. Ицик си разглеждаше ноктите. Бяха къси, изпилени и много чисти.
— Има една група от около още петдесет бежанци някъде край Адис Абеба.
— Ами нека отидат в посолството — каза Баум. — И преди са имали бежанци там.
— Не е толкова просто — каза Ицик.