— О, стига — изръмжа Ицик. — Еритрейците нямат даже РПГ-та. А пушките им са от памтивека.
— Извинявай — вдигна пръст Мак Маркъс и веднага получи заплашителен поглед от страна на Бен-Цион. — Прав си. Еритрейците си нямат нищо. Обаче бунтовниците и особено хората на Моботе разполагат с купища гадни играчки.
— Откъде знаеш? — изръмжа Ицик на родения в Америка офицер. — Ти си от „Планиране и логистика“, Маркъс, не си от полевото разузнаване.
— Аз съм военен инвалид — усмихна му се Маркъс и сви рамене. — Затова между другото ми е позволено да съм умен и добре информиран.
Когато смехът заглъхна, Зев Кармон се облегна върху бюрото си.
— Я кажи, Ицик. Кой от твоите е там, долу?
Бен-Цион огледа стаята, сякаш се колебае да разкрие самоличността на оперативните си агенти. Но всички присъстващи така или иначе скоро щяха да знаят всичко.
— Баум и Екщайн — тихо каза той.
Шаул Нимроди се вцепени и дръпна силно от цигарата си. Бени Баум му беше близък приятел от дълги години. Заедно бяха проливали кръв, част от която и собствена. А Екщайн беше като син на Баум. Той се изправи и се наведе над картата. Бързо намери точката за срещата и започна да измерва разстоянията. После се обърна към командира за специални операции на военновъздушните сили.
— Зареди с гориво втория С–130, Дани. Постави екипажите под бойна готовност и отмени всички отпуски. И доведи пилотите тук, за да им дам нови указания за посоката на полета.
— Ти ми заповядваш, така ли, Шаул? — изчерви се полковникът.
— Направи го. Иначе ще ми се наложи да си поговоря с жена ти.
Командирът се изчерви от яд, но не каза нищо. Двете млади жени от военновъздушните сили забиха очи в бележниците си, а Ицик се ухили над скръстените пред гърдите си ръце.
Зев Кармон се закашля и размаха длан, да пропъди облака дим пред лицето си.
— Мислиш ли, че Баум и Екщайн ще успеят, Ицик? Да доведат всички онези болни деца плюс твоя дезертьор до мястото за кацане?
— Ще успеят — отвърна Ицик без голям ентусиазъм. — Пък и дезертьорът няма да лети.
Цялата стая потъна в тишина. Всички замряха по местата си и се обърнаха към командира на Специални операции на АМАН. Но Ицик нямаше намерение да говори повече и просто отвърна на погледите им с горящите си черни очи.
— Тогава за какво, по дяволите, е цялата тази работа? — попита полковникът от военновъздушните сили. Той бутна стола си назад, стана и размаха ръце. — Самолети, гориво, пилоти, командоси и одобрение от Кабинета? За какво? Двама мъже и шепа деца, които можеха да идат до брега и да бъдат вдигнати от някоя проклета рибарска лодка!
— Това не е твоя работа — за пръв път се обади Ури Бадаш. Но от мястото, където беше седнал в тъмния ъгъл на стаята, гласът му изгърмя като оръдеен изстрел. — Тази операция засяга основно въпроси по сигурността и няма нищо общо с армията. — Бадаш бръкна в джоба си за цигарите, запали една и я размаха като артист в стар, черно-бял филм за войната. — А сега, ако тази част от съвещанието е приключила, бих помолил всеки, който не е от АМАН, да напусне. — Той кимна към Кармон. — С изключение на полковник Кармон и Нимроди, разбира се. Ние сме техни гости.
— Не знам само за кого се мислиш, дявол да го вземе — избухна полковникът от военновъздушните сили.
Бадаш издуха кръгче дим и го загледа как се издига към тавана като ореол на изпаднал в немилост ангел.
— Аз съм човекът, който одобрява или не достъпа ти до секретни материали, полковник.
Офицерът веднага разбра, че си има работа с някой от висшите началници на Шабак. Той потропа с пръсти по масата.
— А казват, че не сме наследили нищо от германците — измърмори под нос. После кимна с глава на подчинените си и всички започнаха да си събират бележниците, картите и чантите.
След минута кабинетът се изпразни. Останаха само Ицик, Очко, Юдит, Маркъс, Бадаш и двамата полковници от парашутните десантни войски. Зев Кармон се почеса по челото, загледан в заседателната си маса, която приличаше на изоставена след банкет на гимназисти, затрупана с празни кутийки от кока-кола, обелки от грейпфрути и портокали и преливащи пепелници. Той погледна към Бен-Цион и посочи към Нимроди.
— Знаеш ли, Ицик… Шаул и аз също можем да си тръгнем. Няма да се обидим, пък и искам да глътна малко чист въздух.
— Не ставай смешен — отвърна Ицик. — Вие си държахте устата затворена преди Ентебе. Така че не се опасявам от вас.
Кармон сви рамене, а Нимроди се усмихна широко с цигарето между зъбите. Бен-Цион отвори кутийка кола и погледна Ури Бадаш, който се беше преместил към средата на заседателната маса до Очко. Аналитикът помагаше на Бадаш в трудното разследване на кандидатите за къртица от Димона като проучваше досиетата им, намиращи се в базата данни на АМАН, и търсеше някакви аномалии, които да подскажат нещичко.