— И така, Бадаш — каза Ицик, след като изтри устните си с длан. — Ти използва услугите на моя гений без почивка. Е, има ли втора къртица в гнездото или не?
Бадаш вдигна черното си куфарче върху масата и го отвори, докато Очко притеснено се мъчеше да отвори собствената си чанта и да избегне погледа на командира си. Бадаш извади единадесет дебели папки, всяка отговаряща на седмината мъже и четирите жени от снимката на Крумлов. Ясно беше, че служителите от контраразузнаването са ги проучвали, защото бяха поизцапани и имаха петна от чаши с кафе. Той пусна купчината върху масата със заплашителен вид.
— Значи, ако има къртица — каза служителят на Шабак, — ние още нямаме и трошичка твърдо доказателство.
— Сериозно ли говориш, Ури? — недоверчиво попита Бен-Цион.
— Къртица ли каза той? — прошепна Нимроди на Зев Кармон.
— Тихо, Шаул — отвърна пак така шепнешком Кармон. — Ние тук сме само духом. Не забравяй. Тези глупаци трябва да си използват акъла.
— Слушай, Ицик — отговори Бадаш. — Имаме си работа с твърде деликатна материя. Ако някой от тези хора подуши, че го разследваме, той ще сподели с останалите и нашата потенциална къртица ще се спотаи като фанатик на шабат. Всеки от тях е получил първоначалното разрешение за работа със секретни материали без проблеми и всички са минали през ежегодните проверки в Димона. Осем от тях са наблюдавани от най-опитните ни хора денонощно и повярвай, нито един от тях не е и погледнал към екземпляр на „Правда“. Останалите трима са в отпуска, двама от тях в чужбина.
— Позволили сте на тези хора от Димона да пътуват в чужбина? — прекъсна го Нимроди.
— Да. С известни ограничения — отвърна Бадаш.
— Ти знаеш повече тайни от шофьора на Фидел Кастро — обърна се Кармон към Нимроди. — И никой не те спира да обикаляш света като Хю Хефнър.
— Точно така — усмихна се Нимроди. — Аз съм плейбой, а не шпионин.
— Може би просто трябва да ги привикаш и да ги притиснеш яко — предложи на Бадаш Мак Маркъс.
— Ти пък кой си? — намръщи му се Бадаш. — Саддам Хюсеин ли?
— Забеляза значи приликата — поглади мустака си Маркъс.
Но Ицик не беше в настроение за шеги. Той стана и отиде до библиотеката на Зев Кармон, подредена с военни трофеи, много от които от чуждестранни армии. Той вдигна бронзовата статуетка на 82-ра военновъздушна дивизия и я огледа.
— Ури — тихо заговори той. — Трябва да намерите тази къртица сами, без помощта на Крумлов. Решението е взето. Той няма да дойде.
— Добре де, обаче решението е глупаво и аз съм готов да се скарам на онзи идиот, който го е взел.
— Идиотът седи в кабинета на министър-председателя и ти знаеш много добре, че никой освен жена му не може да му се скара и да очаква успех.
— Извинявай, Ицик — прошепна Очко.
— Освен това решението е правилно — продължи Ицик, без да обръща внимание на Очко. — Ако Крумлов е подставено лице, когато го доведем тук, ще бъдем направо унизени.
— Извинявай — опита отново Очко малко по-високо и вдигна треперещ пръст.
— И по-лошото е, че по този въпрос Йерусалим се отчита пред Вашингтон — продължи Ицик. — Даже и аз нямам представа какво са си обещавали по горещата линия.
— Ицик! — внезапно викна Юдит и всички обърнаха глави към нея, замълчали като ученици пред учителка. Тя разтвори длан и я насочи към Очко. — Рафаел се опитва да каже нещо.
Ицик я изгледа, но тя му вдигна вежда и Нимроди с Кармон едва прикриха усмивки, докато се чудеха дали Ицик спи с нея. Генералът насочи вниманието си към Очко.
— Да?
— Хммм — Очко прочисти гърлото си. — Аз мисля, че вече имаме отговора.
— Така ли? — Кой знае защо Ицик не се учуди.
— Ами, хммм, да. Мислех си по този въпрос, тоест докато седяхме тук, тоест отдавна мисля по този въпрос, но нали знаете как всичко се изяснява внезапно…
— Изплюй камъчето, Очко — изръмжа Ицик.
Дребният евреин от руски произход разкопча чантата си и извади плика, в който се намираше оригиналната групова снимка от Крумлов. Той я измъкна и я загледа, по-скоро като начин да избегне погледа на командира си.
— Ами аз мисля, че Крумлов ни е дал отговора. Сигурно си е било част от плана му. Разбирате ли, той не е можел да знае със сигурност дали ще остане жив, за да дойде в Израел. Все пак има мокра заповед за него, която не е отменена, и той е живеел на ръба там, в Африка…
— И? — нетърплеиво го подкани Бадаш.