— Защо? — попита Екщайн.
— Защото всичките са деца.
Екщайн въздъхна. Чувстваше някакъв студен обръч около гърдите си. Опитваше се да го игнорира и мразеше Ицик, задето познава толкова добре душите им. Неговата и на Баум. Търсеше някакво оправдание.
— Защо не използваш Рик Сингър? — предложи той родения в Америка офицер, който бързо се издигаше в йерархията на СпецОп. — Той обича децата.
— А ти мразиш ли ги? — изсумтя Ицик. Беше виждал твърде често как Ейтан бърза към къщи, за да види сина си. — Освен това вие вече познавате терена.
— Обаче сме разкрити.
— Не и на юг, господин Хартстоун. Освен ако не си действал ужасно непрофесионално.
Юдит влезе с табла бели чашки и джезве турско кафе — явно с благословията на Маргалиот. Поднесе на всички. Бадаш с удоволствие прие гъстото питие. Също и Бен-Цион, след като лично го беше поръчал. Баум отпи от чашата си. Използва я като тактика за отлагане на отговора. Екщайн обаче отказа кафето, а Юдит отново зае мястото си като стенографка.
— Помислете си, господа — каза генералът. — Само за две седмици. И точка. След това ще ви дам по тридесет дни отпуска.
Баум едва не се задави с кафето.
— Моля?
Трябва да си почти мъртъв, за да ти разреши Ицик някаква отпуска. А сега… Невероятно. Има някаква клопка. Той показва само върха на айсберга. И Екщайн мислеше същото.
— Кажи останалото.
— Знаете правилата — сви рамене Ицик. — Първо трябва да се съгласите.
Правилата в СпецОп са такива, че докато не бъдат включени в мисията, служителите никога не могат да знаят пълния й обем. Ицик почти винаги използваше тази политика като въдица, защото знаеше, че хората в разузнаването обикновено са си любопитковци.
— Е? Искате ли да се запишете доброволци?
— Би могъл да издадеш заповед — напомни му Баум.
— Да, бих могъл.
Бен-Цион изчака, докато Екщайн и Баум се спогледат и разчетат мислите си.
— Тя ще ме убие — прошепна Екщайн и Бени знаеше, че той говори за Симона, чието търпение към кариерата и безкрайните отсъствия на мъжа й и без това беше към края си. Той винаги успяваше да се завърти в Йерусалим за приемлив период от време между мисиите. Но това сега би означавало веднага да замине.
— Само за две седмици — сви рамене Баум.
— Бракът може да бъде убит и за един ден — отвърна Екщайн.
— Вярно. Ама виж ме мен. От тридесет години все се опитвам и не успявам да го убия.
Екщайн се усмихна. Е, така или иначе ще напусне оперативната работа. Две седмици не може да имат голямо значение. Той кимна на Баум, който от своя страна се обърна към генерала.
— Заради семейната хармония Екщайн и аз предпочитаме да не тръгваме на тази мисия като доброволци.
— Разбирам. — Ако някой може да разбере концепцията за удобно уреждане на нещата, това е Ицик. — В такъв случай ви заповядвам да поемете тази мисия. Ако откажете, ще подлежите на военен съд.
Бени вдигна ръце с длани към небето.
— Кой би могъл да откаже при подобно деликатно убеждение?
— Добре. — Бен-Цион плесна с ръце, но се въздържа от радостно възклицание. Нямаше да има никакви формалности, нямаше да се подписват документи, нямаше да има изпращане. Баум и Екщайн са военни служители, а не цивилни чиновници. Ицик се обърна към Черниковски.
— Очко, измисли код на мисията — изръмжа той.
Черниковски трепна като ритнато кутре, но започна да пише върху клавиатурата, докато се появи програмата за случаен избор на оперативни имена. Макар двамата офицери да се връщаха към същия оперативен район, заради сигурността назначението им ще се смята за ново.
— Чародей — каза Очко със силния си славянски акцент.
— Става — съгласи се Ицик. Не че би могъл да избере друго кодово име, ако искаше. Той прибра длани в джобовете на панталона си и започна да се разхожда. — Значи, най-важното в операция „Чародей“…
Екщайн дръпна един стол и го яхна, докато Баум си остана облегнат на стената. Установи, че е изпушил всичкото си „Марлборо“, и извади пакет „Тайм“. От този момент Юдит започна да записва съвестно всичко. Защото по-късно, ако операцията нещо се провали, сигурно някой ще пожелае да проследи всичките й етапи, за да открие пропуските.
— Миналата седмица, докато вие провеждахте „Йеремия“, в нашето посолство в Адис Абеба дойде неканен гост.
„Неканен гост“ е разузнавателен жаргон за посетител в официална държавна служба, който предлага ценна информация. Тези доброволци редовно пристигат в израелските посолства по света. Изслушват ги учтиво, обикновено низши чиновници от външно министерство. Защото те рядко имат някакво конкретно предложение. Но макар и доста рядко, има изключения.