Бени се поизправи малко и погледна към дългата падина, която се проточваше от юг към север. Отгоре черното небе беше пълно с блестящи звезди, а на север луната бе изплувала над тънката ивица мъгла над планините. Точно отсреща имаше друг, остро издигащ се склон, също като този, който току-що бяха изкачили.
— Това е. — Карни се появи отново и посочи към отсрещните планини. — Може би три километра и не е много високо.
— На твоята възраст нищо не изглежда високо — каза Екщайн.
Крумлов изпълзя до тях, следван от Дюбе. Но никой от израелците не погледна към чеха и той разбра защо.
— Както Мойсей, който е гледал към Обетованата земя, нали, полковник? — обърна се Крумлов към Баум. — Обаче ще ти кажа едно. Мен, като евреин, никой няма да ме спре да ида в земята, където тече мед и мляко.
Карни бавно обърна глава и изгледа чеха, а после очите му се обърнаха към Бени.
— Правилно ли го чух, Баум?
— Да.
Екщайн усети силни пръсти да го стискат за лакътя. Обърна се и видя, че Доминик е застанала до него. Очите й блестяха предизвикателно, а косата и веждите й проблясваха от потта. Тя го дръпна към себе си и зашепна:
— Ян ми каза, че вие не искате той да дойде в Израел. Че искате да остане в Етиопия. — Екщайн не отговори нищо и тя продължи: — Не че би трябвало да има някакво значение за теб, Ейтан, но аз не мога да дойда с вас, ако той остане. Няма да е честно. Няма да мога да живея с подобна мисъл. — В момента на Ейтан най-малко му трябваше нов ултиматум. Затова той само въздъхна и кимна.
Карни се беше извърнал към Крумлов и с нахалството на младостта и положението си на израелски воин му заговори открито.
— Ти каза, че си евреин, господин Крумлов.
— За теб, момче, съм полковник Крумлов. — Чехът изпъна изморените си рамене. — И да, аз съм евреин, макар че ако си сваля гащите, няма да докажа нищо, защото го разбрах твърде късно.
— Късно си го разбрал, а? — повтори цинично Карни.
— Да. Обаче се уча бързо.
— Брей да му се не види!
Както повечето разузнавачи и командоси, Карни естествено се отнасяше скептично, когато станеше дума за вероятен мошеник или самозванец. Когато се извърна да се взре отвъд долината, на устните му играеше тънка усмивка.
Но Крумлов се изправи в цял ръст върху билото и Карни се протегна да го дръпне. Екщайн обаче хвана блузата на командоса и го възпря. Чехът вдигна глава към тъмното небе, което беше започнало да посинява преди зазоряване. Остана така, загледан в границата със Судан и зашепна на перфектен иврит, какъвто може да се чуе само в синагога.
— Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото. Защото Ти си с мене…
Ролф Фелдхайм караше бялата си служебна кола покрай напуканото русло на тесен поток. Под светлината на червената лампичка се взираше в подробната карта и дърпаше страстно от цигарата, започнал третия си пакет за деня. Моботе го беше извикал на това забравено от Бога място в Гоям по радиостанцията, като му даде точни координати за мястото на срещата. Само че това беше все едно да търсиш игла в купа сено.
Водачът на бунтовниците явно беше загубил вяра в мисията и не без основание, защото заради собствената му некомпетентност бяха убити ненужно много от неговите хора, а той така и не успя да спре евреите, техните сирачета и чешкия предател. Тези негри просто не могат да се научат на военна тактика, измама, засада или блокада. Те се хвърлят направо като биковете в Памплона с наведени за удар глави и разширени от ярост ноздри. Явно им е необходимо напътствие от европейски офицер от висок ранг и той щеше да им го даде срещу съответното заплащане.
Потокът изтъня още повече и накрая изчезна сред група изсъхнали от зимата храсталаци. Фелдхайм насочи колата нагоре по склона. Погледна напред и се усмихна, когато видя знака — малка зелена светлинка, която примигваше на около двеста метра право нагоре по полегатия хълм.
Той натисна газта и продължи нагоре с рев, за да покаже кой тук командва и това, че е недоволен от некомпетентността на партньора си. Имаше тясна пътека, явно използвана и от други коли, която той последва. След няколко метра осъзна, че пътеката е оградена от хората на Моботе, клекнали в очакване от двете й страни с оръжията си. Е, поне знаеха основните процедури за нощен поход на фронта. Когато командирът спре, войникът се прикрива и чака заповеди.
Горе, малко под върха, се беше изправил Моботе, сложил юмруци върху колана си, където под звездите проблясваше седефената дръжка на колта му. Фелдхайм спря колата, слезе и оправи униформената си риза. После прибра сгънатата карта под мишница, захапа цигарата и тръгна нагоре.