— Какво е местонахождението на самолета? — Ицик осъзна, че се разхожда и кърши пръсти като разтревожена баба, спря и прибра ръце в джобовете си. За пръв път от десет години насам едва не си поиска цигара от сержанта, но после реши, че тук е толкова задимено, че му стига да поеме по-дълбоко дъх, за да получи необходимата доза никотин.
— На десет километра по на юг, отколкото преди три минути — измърмори един от офицерите пред радарните екрани.
Лицето на Ицик пламна и той спря на място, но Кидон предотврати избухването на генерала.
— Не се прави на велик, Йоси — скара се майорът и го перна по тила. — Просто отговори на генерала.
— Хммм. С–130 приближава тридесет градуса дължина. Все още е над водата.
— Благодаря — обърна се Ицик към Кидон. Беше овладял вече гнева си. — Имате ли самолети F–15 във въздуха?
— Още не може да ги вдигаме, Ицик — докосна успокоително майорът ръкава на Бен-Цион. — Нали знаеш.
— Да, да — кимна Ицик. — Разбира се. — И продължи да се разхожда.
Транспортният самолет „Херкулес“ С–130 трябваше да пресече африканския континент и да лети много ниско, следейки релефа на местността, за да остане под обхвата на радарите, докато стигне зоната за кацане. След като кацне в Судан и вземе товара си, ще пристигне ескадрила от изтребители, които да направят „чадър“ и да прикрият завръщането му. Но ако изтребителите се появят, преди херкулесът да мине бреговата ивица на Еритрея и да се промъкне към Судан, някоя от крайбрежните държави може да реши да вдигне по тревога отбранителните си ескадрили.
— Нещо от флотата? — попита Ицик.
Кидон се обърна към млада жена с огромни слушалки върху ушите, която натискаше копчетата за честоти на голям приемник.
— Наташа?
— Нищо, Илан — отвърна тя. Един ракетоносец на израелската армия се беше приближил до Еритрея и спрял на метри от морската й ивица в международни води. Малкият кораб беше снабден с високочувствителен специален радар, който можеше да засече вражески изтребители от разстояние 500 километра. — При последния контакт във въздуха е имало само граждански полети.
Ицик изсумтя и продължи да се разхожда, като почесваше чело и се опитваше да сортира потока от информация, накарал сърцето му да се разхлопа, а съзнанието му да се бори с професионалната етика така, както никога досега в цялата му кариера. След като Очко разкри къртицата, аналитикът веднага се беше обадил на генерала, скочи в колата с Юдит и Маркъс и сега приближаваха Тел Авив. Бадаш веднага беше идентифицирал Синята брада като някой си Моше Бузагло, завършил инженерство в университета в Бер Шева и работещ от десет години на важно място при реактора в Димона. След това служителят на Шабак се беше разделил с хората от АМАН в Йерусалим, вдигна по тревога група свои агенти от ДСС9, командирова един военен хеликоптер към Атраот и потегли към Бер Шева. Сега, докато агентите не разбиеха вратата на дома на Бузагло и Ицик не получи пълно потвърждение за откритието на Очко, той не можеше да стори нищо, за да промени съдбата на Ян Крумлов.
За пръв път през живота си се молеше Екщайн и Баум да са запазили неприятната си упоритост в неизпълнението на издадените от него заповеди. Надяваше се чехът да е още жив и той да има възможността да го посрещне, както и да го подложи на най-краткия разпит в историята на АМАН. А когато свърши, да го настани в най-добрия петзвезден хотел, който столицата би могла да предложи. Не можеше да си представи, че би му се извинил, защото знаеше, че ще го направи по-скоро с дела, отколкото с думи. Когато само за миг си помисли, че Екщайн и Баум биха могли да не се завърнат живи от операция „Чародей“, усети остра болка в гърдите и внезапно се изпъна. Кидон го изгледа, но Ицик само се смръщи и махна с ръка.
Извърна се, когато чу вратите на асансьора да се отварят. Чу се ядосан женски вик, който той моментално позна.
— Махай се от пътя ми, идиот! — Пътят на Юдит моментално беше пресечен от двама едри войници от военната полиция на военновъздушните сили. Но тя само бутна единия в гърдите и щом забеляза командира си, хукна към него. Очко я следваше по петите, а Мак Маркъс куцукаше подире им.
— Чу ли нещо за тях, Ицик? — извика тя, като едва не събори сержанта, който носеше пълна табла с чаши турско кафе.
— По кой начин? — вдигна длани Бен-Цион. — Да не съм телепат?
— Ами саткома? — напомни на шефа си Очко. Само преди два дни се бяха свързали по сателитната връзка.
9
Държавна служба за сигурност — Шабак или Шин Бет — израелското контраразузнаване. — Б.пр.