— Вероятно са го загубили — с горчивина отговори Ицик. — Или го използват да си варят чай.
— Или е надупчен от куршуми — предположи Маркъс и чак след това се сети какво е казал. — Съжалявам.
— Нещо ново за Бузагло? — попита Ицик.
— Бадаш ни се обади от хеликоптера — отговори Очко със съвсем ново самочувствие, което веднага раздразни Бен-Цион. — Но това беше преди повече от час. Готвеше се да каца в Бер Шева, но се беше свързал с шефа по сигурността в Димона. — Очко бръкна в джоба на ризата си, измъкна листче от бележника си и се взря в него през дебелите стъкла на очилата си. — Бузагло е бил назначен секретно към „Кешет“ преди три години и дори е пътувал на два пъти до Вашингтон във връзка с проекта. Никой от групата му не е знаел за това. Работел е по системата за насочване на противоракетната система, която ще бъде във връзка с американски сателити.
При тази му недискретност Ицик инстинктивно обърна глава, за да види дали някой не подслушва. Кидон се намираше наблизо и вдигна рамене.
— Нищо не съм чул.
За миг всички глави се извърнаха към виковете на групата оператори за боен контрол в другата част на залата. Явно два от изтребителите бомбардировачи току-що бяха ударили кораб на терористите, намиращ се до ливанския бряг, а вторичните експлозии показаха наличието на огромен товар оръжия и амуниции. Операторите скочиха от местата си и започнаха да се прегръщат, сякаш градският им футболен отбор е спечелил купата. Командирът им веднага ги смъмри и те седнаха отново по местата си.
Очко прибра бележката обратно в джоба си и започна да кърши пръсти и да мърмори.
— Иска ми се да можех да се свържа с Ейтан и Бени — шепнеше той. — Да им кажа за Крумлов, да им кажа, че той е…
— Ако вече не е късно — прекъсна го Юдит и хвърли обвинителен поглед към Бен-Цион, сякаш е взел решение да убие любимото куче на семейството.
— Ицик, може би трябва да изпратиш радиограма до екипажа на херкулеса — предложи Мак Маркъс. — Командосите имат радиостанции и е възможно да хванат съобщението.
— Не мога, Маркъс! — избухна Ицик, но тъй като тук всички служители викаха, никой не му обърна внимание. — Пък и няма да отменям заповедта, докато Бадаш не потвърди, че онзи човек е нашият предател. — Лицето на генерала беше почервеняло от напрежение. Виждаше се, че душата и разумът му се бореха в него. Той въздъхна тежко и избърса потта от челото си нагоре към гъстата си прошарена коса. Юдит се намръщи, пристъпи към него и дръпна леко колана на униформата му.
— Добре ли си? — попита тя с искрена тревога.
— Да, за бога! — Той блъсна ръката й, но веднага понижи глас. — Не… Последните два дни изобщо не съм добре.
При асансьора се чу нов, кратък спор и служителите на АМАН се обърнаха. Ури Бадаш пъхаше пропуска си от Шабак в лицето на охраната. Нещо във външния вид на контраразузнавача се беше изменило. Да, беше недоспал и изтощен като всички тях. Но раменете му се бяха смъкнали и главата му бавно се поклащаше, когато пристъпи напред, понесъл куфарчето си в увисналата немощно ръка. Той се приближи до четиримата служители на армейското разузнаване, остави куфарчето си на пода и извади цигара от джоба си. Запали, но продължи да клати глава.
— Какво, по дяволите, има, Ури? — избухна Ицик. — Изглеждаш така, сякаш си видял призрак.
Бадаш изсумтя през нос и облак дим обгърна главата му.
— Де да бях — каза той, но като видя обърканите им погледи, въздъхна отново и реши да започне с добрата новина. — Той е бил. Моше Бузагло е бил Синята брада. В апартамента му в Бер Шева намерихме тайник. — Юдит се подпря на рамото на Очко и го стисна, като че ли гледа филм на ужасите и й е нужна подкрепа. — Вътре имаше фотоапарат „Минокс“ и малка кутийка с микрофилми — продължи Бадаш. — Чертежи на „Кешет“, плюс бележник с телефонни номера за контакти в Европа.
— Кидон! — изкрещя Ицик, макар да не се огледа за майора и очите му да останаха втренчени в лицето на Бадаш. Майорът пристъпи до генерала и Ицик издаде насечено заповедта си. — Накарай хората си да се свържат веднага със самолета. Когато кацне, ако Крумлов все още е с нашите хора, той трябва да се качи на борда. Повтарям, чехът трябва да се качи на борда на самолета, а там да му се поднесат личните ми извинения и молба за прошка. Ясно ли е?
— Слушам! — потвърди Кидон и скочи към сержанта по комуникациите, за да изпълни заповедта.
— Това е чудесно — прошепна Очко. Мислеше за Екщайн, Баум и Крумлов. — Тоест не е чудесно, че сме имали такъв предател… — После веждите му се смръщиха и той погледна Бадаш.
— Ти си чудесен — обърна се Юдит към Очко. — Ти успя.