— Някой си Ян Крумлов — продължи Ицик. — Името говори ли ви нещо?
Екщайн поклати глава. Баум обаче никога не забравяше имената или ранга на чуждите офицери от разузнаването, независимо кога и заради какво ги е научил. Той докосна с пръст върха на закръгления си нос, сякаш е бутон за включване машината на паметта му.
— Чешкото разузнаване. Май беше капитан от Държавна сигурност.
— Чешкото контраразузнаване — поправи го Ицик. — Вече е подполковник. Или беше. И ръководеше контраразузнаването. — Ицик махна на Черниковски. — Дай им кратка биография.
Очко натисна няколко клавиша. Компютърът му не беше свързан с мрежата на АМАН, но той беше свалил няколко важни файла. Изкашля се.
— Крумлов, Ян. Роден в Прага през 1956 година. Католическо училище, диплома по психология от Пражкия университет. Баща чех. Майка — бежанка от Полша от…
— Мини на служебната биография, Очко.
— Хммм… Военен, две години във въоръжените сили. Завербуван от Държавна сигурност през 1977 година. Езиково обучение в университета „Патрис Лумумба“ в Москва и курсове за контраразузнаване пак там. Говори английски, френски, немски и арабски. Бил е в Афганистан от 1980 до 1981 година. В Ливан от 1982 до 84-та. Три назначения в Африка: Уганда, Кения и Сомалия. Връща се в Прага през 1987 година. Назначен в контраразузнаването. Шеф на сектора от 1989 година.
— Някакви предишни връзки с нас? — Бен-Цион искаше да знае дали Крумлов е бил обект или противник в някоя от операциите, провеждани от Израел.
— Няма, ако не се смята стандартната оперативна поддръжка на Съветите, които си играеха с нас на котка и мишка в Бейрут — каза Очко. — И освен това го проверих при цивилните. — Ставаше дума за Мосад, който има по-широки пълномощия за работа в чужбина, включително и бивша Чехословакия. — Те притежават почти същите данни.
— Защото са ги взели от нас — обади се със собственическо чувство Екщайн.
— Или ние от тях — поправи го бащински Баум. Започнал кариерата си като служител на Мосад и после преминал в АМАН, той не страдаше от ревност към службата си както повечето други служители.
— Е? И какво предлага? — Екщайн оправи ластика, стягащ косата му на опашка. Бен-Цион го гледаше намръщен. Прическата беше подходяща за Антъни Хартстоун, но генералът не харесваше подобна небрежност във външния вид. — Ако са поредните глупости за сирийските танкове Т–72, нямаме нужда от тях — изсумтя Екщайн. Чехите продължаваха да са основният доставчик на сирийските въоръжени сили.
Бен-Цион размаха пръст на майора си.
— Нищо подобно. — Той погледна Ури Бадаш, който разбра, че е негов ред да се включи, но генералът продължи: — На първо място той ни предлага децата.
— Какво, по дяволите, означава това? — изръмжа Баум.
— Преди шест месеца Крумлов изчезна без предупреждение от Прага. Руснаците обявиха мокра поръчка за него и го изпуснаха на два пъти. После той се появи в Африка с телохранители-наемници и се зае да работи като охрана към конвоите с бежанци на ООН. Печелил е време и чакал възможност да се свърже с нас.
Баум и Екщайн останаха мълчаливи, съзнавайки, че всичко това няма да бъдат поредните празни приказки.
— Намерил тази възможност в едно селце на север от етиопската столица, където една френска медицинска сестра е създала нещо като сиропиталище. Разни бунтовнически банди са нападали складовете й, поради което Крумлов се намесил.
— И сега той играе ролята на Спасител — намръщи се Екщайн.
— Точно така. Истински „татко Кураж“. И така, той пристига в посолството и ни предлага тези деца фалаши. — Бен-Цион замълча, за да се наслади на драматичното развитие на разказа си. — И още нещо. — Сега той се обърна към Ури Бадаш и го посочи с пръст като диригент, даващ знак на първата цигулка.
Бадаш изрече само една дума.
— Къртица.
Баум и Екщайн размениха объркани погледи и после отново се втренчиха в Бадаш.
— Къртица? — попита Баум. — Къде?
— Тук — отвърна Ури.
Екщайн, загубил дар слово, заби брада в гърдите си и посочи към пода. Дали Бадаш имаше предвид „тук“ в Кирия или в самия кабинет на министър-председателя?
Бадаш се усмихна на шокираното изражение на Екщайн, но поклати глава, а Бен-Цион заговори отново.
— Той твърди, че знае за човек в Димона. Човек, пред когото Вануну би изглеждал като ревнива гимназистка.
— Леле — прошепна Екщайн. Димона е не чак толкова секретното местоположение на израелския ядрен реактор в пустинята Негев. Под земята на шест етажа се намират производствените и изследователски помещения, където се произвеждат основните компоненти на държавния ядрен арсенал. През 1985 година един недоволен служител в Димона на име Мордехай Вануну тайно фотографирал свръхсекретните части на предприятието, напуснал страната и разкрил ядрените тайни на Израел пред лондонски вестник. Впоследствие бил примамен от една израелска „Мата Хари“ от Лондон в Рим право в „любовната клопка“, поставена му от Мосад. Бил хванат и върнат в Израел за съд при закрити врати, признат за виновен и осъден на осемнадесет години затвор.