Екщайн се изправи с разтреперани крака. Зората се издигаше над Диндер. Върховете на далечните пурпурни планини вече блестяха сребристи. Долу се виждаше широк овал от твърд пясък и бодливи храсти, посивели под светлината на утрото, заобиколени отвсякъде от ниски планини като миниатюрна пустиня в лунен кратер. Близо до по-далечния край от голата земя се издигаше неочаквано свеж оазис. Палмите и тревата се полюшваха от утринния полъх. Там може би имаше вода, но той разбираше, че мястото е непостижимо далеч и няма време да стигне дотам. По-наблизо в източната част на овала и точно в подножието на склона се издигаше построена от камъни древна врата с нещо като закръглена стена, сякаш тук някога е имало амфитеатър и при вратата са продавали билети за представленията. Но по-вероятно това да е било колиба на някой овчар или може би гроб.
— Идват.
Екщайн се извърна към гласа на Карни. Капитанът току-що беше прехвърлил билото и дишаше тежко, но равномерно. Погледна часовника си.
— Сега са много. Сигурно сме ги изплашили до смърт.
— Или сме ги разярили — обади се Манчестър.
— Кога трябва да пристигне самолетът? — попита Баум. Беше покрит с прах, а от потта тя беше образувала странна шапка върху голата му глава. Опитваше да се изправи, като се мъчеше да не показва колко омекнали са мускулите му от умората.
— След тридесет и седем минути — отговори му Карни.
— Можем да задържим проклетниците половин час — изплю се Манчестър, стана и се обърна да се взре към Етиопия.
— Може би — каза Екщайн. — Виж там. — Той посочи към северния край на долината на суданска територия. — Вятърът духа от юг. Самолетът ще се появи над онова било и ще се спусне в кратера. Обаче ние ще трябва да поставим платнищата за кацането.
— Така е — съгласи се Бени. — Иначе пилотът ще хвърли един поглед към това гърне и ще избере по-доброто решение.
— Което е? — изпита партньора си Екщайн като артист на представление.
— Да се оттегли.
Пилотите на херкулесите бяха абсурдно смели и можеха да кацнат с огромните си машини и върху козя пътека, но ако има хора за прибиране, изискваха да се разпънат най-малкото оранжеви платнища, за да се бележи мястото за кацане. Този сигнал трябваше да им покаже, че зоната за кацане е достатъчно равна и няма препятствия или престрелка.
— Обаче още не можем да поставим сигнализацията — каза Екщайн. — Засега бунтовниците не знаят, че сме извикали самолет, но ако някой от тях зърне онези проклети платнища, ще направят всичко възможно да свалят самолета.
Карни отново погледна към територията на Етиопия и цъкна с език сякаш келнерът отново му е донесъл не онова, което си е поръчал. Той се обърна към двама от командосите си.
— Якир, Гади — извика им той и показа две места на билото. — Куфарите. Тук и ей там.
Двамата командоси свалиха тежките си раници и извадиха две тъмнозелени пластмасови кутии с дръжки. Дистанционните детонатори бяха прикрепени към взривните устройства. Те ги отлепиха и бързо тръгнаха да поставят експлозива там, където Карни им беше наредил.
Екщайн погледна небето. Звездите бързо избледняваха и макар слънцето да не беше се показало, високите перести облаци вече порозовяваха от лъчите му. „Това е лудост“ — помисли той за опита да се измъкнат по този начин посред бял ден, когато врагът може да види всичко, което правиш, и единственото ти спасение е тромавият товарен самолет, голям колкото хамбар.
Нещо удари близката скала и пръсна малко облаче прах. След това тракането на автоматите откъм Етиопия достигна до слуха им. Карни веднага приклекна и всички го последваха.
— Няма ли кой да им каже на тези копелета, че не може да се стреля точно нагоре по планински склон? — изръмжа Дюбе.
— Ти им кажи — обади се Манчестър. — А ние ще те чакаме тук.
Екщайн погледна към Крумлов, който се беше привел наблизо и гледаше израелския майор. Ейтан избягваше да вземе окончателното си решение, но времето вече изтичаше и се налагаше да реши. Усети погледа на Бени и когато се извърна, Баум кимна утвърдително.
— Върви, Ян. — Той гледаше чеха и посочи към Судан отвъд кратера. — Бягай. Можеш да стигнеш западните склонове за половин час, а после просто хвърли пистолетите си и иди в някой от бежанските лагери.
— Няма — отговори Крумлов.
Нова вълна от изстрели отекна по етиопските склонове и по билото се издигнаха още прашни облачета.