— Махай се, Ян, дявол да го вземе! — развика се Екщайн. — Давам ти проклетия живот, глупак такъв! Взимай си го и върви!
— Ако го изпъдиш, и аз ще тръгна с него, Ейтан. — Доминик се беше отделила от децата и бе допълзяла наблизо, подпряна на колене и длани. Свиваше се при всеки изстрел, а те приближаваха.
— Прави каквото трябва, Доминик. — Екщайн я погледна. Стегна сърцето си, за да не поема отговорност за чувствата й към себе си, Ян или Етиен. — Можеш да бъдеш спасена и отведена в Израел или да останеш тук в ада. Но аз не мога да направя избора вместо теб. Само ти можеш.
Тя прехапа устни, разбрала, че сега пред нея стои човек, който трябва да мисли за много по-сериозни неща.
— Не можеш да го оставиш да си тръгне, Екщайн — извика Карни от позицията си, малко по-далеч по билото.
— Млъквай, Карни — изсумтя Бени. — Командир на мисията е Екщайн. Когато назначат теб за командир, тогава ще си казваш мнението.
Дюбе изгледа командоса като вълк, готов да му се нахвърли.
— Ще се кача на този самолет — каза Крумлов на Екщайн и започна да се изправя. Бръкна в джоба на панталона си и потърси нещо. — Ще трябва да ме убиеш, за да ми попречиш.
Екщайн отвори уста да отговори, но Бени вдигна ръка, сякаш искаше думата. В този момент Крумлов внезапно извади един от пистолетите. Ръцете му се тресяха, но той опита да насочи пистолета. Карни реагира моментално и измъкна беретата от бойното си яке.
Дюбе можеше просто да стреля в командоса, но нещо го спря. Той само скочи, прелетя цели пет метра и заби глава в стомаха на Крумлов в мига, когато Карни стреля. Доминик изпищя, а двамата мъже паднаха на земята. В същия миг Бени се изправи и се развика към командоса.
— Ти луд ли си, момче?
Карни държеше димящия си пистолет, насочен към лежащите прегърнати в прахта Дюбе и Крумлов.
— Аз не. А ти, полковник? Той извади оръжие. Да не би да си очаквал да го наплюя?
Дюбе се изтърколи от тялото на Крумлов. Чехът скърцаше със зъби и държеше с две ръце бедрото си. Между пръстите му върху земята се стичаше кръв.
— Всичките сте големи тъпаци — изплю се Манчестър и изпълзя към билото, където залегна и започна да стреля по бунтовниците оттатък. Останалите се заслушаха във внимателно произвежданите изстрели на неговия „Стърлинг“. Екщайн се беше изправил и стиснал юмруци до побеляване. Той погледна надолу към Крумлов. Доминик бързо затягаше бедрото му с навита на въже кафия, а Дюбе стискаше ръката му. Куршумът явно се беше забил в костта. Доминик и наемникът ругаеха неспирно израелския командос на френски. Ейтан се обърна към Карни, който сега като че съжаляваше за постъпката си и беше отпуснал беретата си.
— Много ти благодаря, Карни — изсъска Екщайн. Командосът го изгледа намръщено. — Сега ти ще трябва да го вземеш със себе си.
Бени се вгледа в Екщайн. Разбра странния синтаксис на думите му: „Сега ти ще трябва да го вземеш със себе си…“
— Да — обърна се Баум към капитана на командосите. — Не можем да изоставим ранен на бойното поле, независимо кой е той или какви заповеди си получил.
Карни изсумтя. Това беше свещен закон в израелската армия, ненарушим завет и със сигурност никой от командосите не би си позволил да го наруши пръв.
— При това ти ще го носиш, Карни — продължи Екщайн, за да нарани още повече командоса. — Веднага. Тръгвай!
— Аз ще нося полковника — изправи се Дюбе и се удари в гърдите.
— Ти само ще изпълняваш точно моите заповеди! — изкрещя Екщайн на белгиеца, а после се извърна към Карни и командосите му. Всички извиха очи към него. — Това не ви е проклетия парламент! — Той вдигна падналия автомат на Дюбе и му го подхвърли. — Отивай на билото и помогни на Манчестър. — Дюбе се поколеба, погледна посивялото лице на Крумлов и прехапаните му до кръв устни. — Изпълнявай, дявол да го вземе! — кресна отново Екщайн. Дюбе се извърна и тръгна към билото.
Екщайн се обърна към Карни и посочи с пръст Крумлов.
— Вдигни го и го занеси до онези камъни — посочи с ръка той надолу към малката древна постройка. Тонът му беше висок и груб, а и повиши глас, защото трябваше да надвика стрелбата, идеща откъм Манчестър и Дюбе. — Вземи хората си и заведете долу децата с Доминик. А после поставете платнищата. — Той погледна часовника си. — Имате точно дванадесет минути.
Карни погледна Екщайн, а после Бени.
— Какво чакаш още! — изрева Бени. — Чу какво ти се каза.
Карни сви рамене, приближи Екщайн и му подаде двете устройства за детониране на взрива. А после козирува. Не беше се обръщал по такъв начин към друг офицер от времето, когато беше новобранец в Санур.