Ейтан само го изгледа.
Протестът му би бил безполезен.
Беше късно за спор.
Пък и не можеше да намери думи.
— Да не мислиш, че ще прекарам следващите двадесет години от живота си в кошмари заради теб? — заяви Бени.
Ейтан само поклати глава. По камъните около тях трополяха куршуми, но никой от двамата не трепна.
— Освен това — продължи Бени — семействата ни ще намерят някакво утешение във факта, че и двамата сме били глупаци.
— Те и без това го знаят — успя да отвърне Екщайн.
Баум бръкна в джоба на панталона си и пусна нещо върху земята. Беше екземплярът на Екщайн от „Сбогом на оръжията“. Книгата падна отворена и Бени посочи с пръст един пасаж, който Екщайн беше подчертал с жълт маркер.
Пръстът на Бени почука върху хартията.
— Какво е това, Ейтан?
Екщайн погледна.
Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички, и у мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.10
— Просто една мисъл — опита да се усмихне Екщайн. — Обаче на мен ми харесва.
— Много четеш — поклати глава Бени. — Кога, по дяволите, намираш време да четеш?
Една граната избухна някъде наблизо и шрапнелите издрънчаха по камъните като празни бирени кутийки. Бени отвори крачетата на пушката си и дръпна затвора. Двамата мъже заеха позиция, присвили дясното си око в мерниците. Зад тях херкулесът внезапно изрева с пълна сила и подскочи напред. Вдигна скорост и зарева като гръмотевична буря по пясъка на кратера.
Щом се издигна нагоре в синьото африканско небе, ревът на двигателите се промени. Екщайн и Бени се усмихнаха с треперещи устни, въпреки че хората на Моботе току-що бяха стигнали подножието на склона. Водачът на бунтовниците тичаше най-отпред и размахваше своя пистолет със седефена дръжка. Атакуваха израелците фронтално от стотина метра разстояние.
— Леле, как ми се ще да имах цигара — изстена Бени и откри огън.
— Е, и без това трябваше да ги откажеш — отвърна Ейтан и картечницата му затрака яростно.