Израелците гледаха на Вануну като на най-лошия тип предател. Но всъщност, когато грубият му опит за шпиониране беше разкрит, правителството реши да не го крие. Разказът и снимките му послужиха като ясно предупреждение към арабските страни. Въпреки че отрича непрекъснато, Израел има бомба и ще я използва, ако е необходимо… Вече няма начин държавата да бъде победена с конвенционални оръжия.
— Така е — отговори Бадаш на възклицанието на Екщайн. — Не става дума за някой сърдит млад човек от Бер Шева, тръгнал да спасява света. Този предател наистина снася информация.
— На кого? — попита Баум.
— Крумлов не иска да каже — отговори Ицик.
— Естествено — измърмори Екщайн. — Така ще ни е по-лесно да хванем животното и тогава нашият чешки герой няма да има какво да ни продаде.
Баум се отлепи от стената и започна да се разхожда в кръг, подпрял масивните си юмруци на хълбоците.
— И кой е казал, че той не блъфира?
— Крумлов ли? — попита Бадаш.
— Да, Крумлов! — изръмжа Екщайн.
Бадаш не се обиди на злобата му. Идеята за израелец шпионин беше рядка и ужасяваща аномалия, караща да кипи кръвта на всеки.
— Той ни съобщи парола — каза служителят на ДСС. — „Кешет“.
— О, Боже! — Екщайн се тръшна на стола и почеса прорасналата си брада. „Дъга“ е суперсекретен изследователски проект, разработван в Димона. Той е част от съвместна израело-американска противоракетна оръжейна система. Разработката е започнала след Войната в Залива на основата на отменената програма „Звездни войни“ и е жизненоважна за защитата на военния бюджет на страната и продължаването на американската помощ. Всички разузнавателни служби са натоварени с опазването на тайната чрез строго ограничен достъп, секретност и завеса от лъжи. В ежеседмичните доклади пред министъра на отбраната „Дъга“ е първа в списъка.
— Той наистина ли използва точно тази дума? — умолително попита Баум.
— На иврит — потвърди Бен-Цион най-лошото, докато Юдит прелистваше страницата, за да продължи да пише. Правеше го с хъс, като журналист, на когото е обещано интервю с Далай Лама.
Баум погледна Ури Бадаш.
— Предполагам, че вече си започнал предварително разследване.
— Разбира се. Обаче знаеш ли колко хора от персонала в Димона са свързани с „Кешет“?
— Десетки? — с надежда подхвърли Екщайн.
— Стотици — натърти Бадаш. — И копелето може да не е точно в Димона. Може да е някой в „Рафаел“ или в ИВПК. — Говореше за националния военен изследователски институт и Израелския военнопромишлен комплекс. — Освен това проучванията ни трябва да са скрити. Не ми се ще да изплашим мръсника.
— Ако съществува — със съмнение допълни Екщайн.
— Съществува — каза Бен-Цион. Екщайн погледна генерала, който още не беше казал всичко, което знае. — Крумлов не би желал да дойде тук с празни ръце.
— Какво значи „да дойде тук“? — попита Баум.
— Предложението му е следното. — Генералът започна да прегъва пръст след пръст. — Крумлов иска да дойде при нас, но собствените му хора още го гонят. Плюс поляците, новата руска Федерална служба за сигурност и вероятно поне двадесетина бивши убийци от КГБ, готови да спечелят лесно някой друг долар в Африка. Не може да се приближава до летища и затова иска ние да го измъкнем. Не е глупак и разбира, че ще искаме фалашите, така че той ще може да се натовари в същия транспорт.
— Ами ако му кажем, че нямаме нужда от повече етиопски евреи? — упорито предложи Екщайн. — И че може да си пъхне къртицата знаеш къде?
— Както вече казах, господин Екщайн — търпеливо продължи Бен-Цион, — той не е стигнал до бившия си пост без мозък в главата. Той контролира сиропиталището и околностите му и вече е съобщил на Международния комитет по снабдяването за съществуването на тази група малолетни бежанци. Комитетът ни притиска да действаме. Ако не го направим, Крумлов ще предаде децата на онзи престъпник Амин Моботе, а нашият чех ще се погрижи Асошиейтед прес и други световни новинарски агенции да чуят ясно за този акт.
— Такааа — обади се Баум. — Значи всички похвали, които сме спечелили със „Соломон“ и „Йеремия“, ще бъдат забравени, когато хората разберат, че сме пожертвали децата и те са предадени на онзи гадняр.