— Точно така — съгласи се генералът. — И това не е всичко.
— Не ми казвай — изръмжа Екщайн. — Иска и един милион долара в швейцарска банка.
— Всъщност искането му е доста по-романтично. Годеницата на Крумлов е останала в Европа. Иска от нас да му я измъкнем.
— Какво?! — почти извика Екщайн, а после добави мръсна ругатня по адрес на майката на Крумлов.
— Кажи му да й изпрати самолетен билет, да му се не види. — Баум също беше възмутен от безочието на чеха. — Аз ще му го платя.
— Не става — каза генералът. — Условията му не подлежат на коментар.
— И моя задник също — изплю се Екщайн и стана, като събори стола върху пода, и тръгна към вратата. Нямаше намерение да си тръгва, обаче му се искаше да блъсне нещо. И удари с длан по вратата. След малко се успокои и се обърна. Срещна погледа на Ури Бадаш. — Ури, какви са шансовете цялата тази работа да е някакъв блъф?
Бадаш със съжаление поклати глава.
— Малки, Ейтан. Този човек ни познава. Знае, че ако ни мами, когато пристигне тук, просто ще опаковаме него и гаджето му и ще ги спуснем право във Владивосток.
Екщайн го гледа известно време, а после протегна длан към Баум, който плесна пакета с цигари в нея, сякаш е операционна сестра и подава хирургически инструмент на доктора. Екщайн взе запалката на Баум и запали, припомняйки си колко пъти двамата с партньора му са се опитвали да ги откажат и как почти беше успял в Африка. Но някакво напрежение в работата винаги отново предизвикваше този вреден навик.
Бен-Цион, който беше се отказал от пушенето преди няколко години, отвърна, като се наведе и включи вентилатора, който вдигна косите на Юдит, сякаш е модна манекенка, имитираща снимки „на открито“.
Баум се обърна към Черниковски.
— Откога знаеш за тази работа, Очко?
Аналитикът погледна Бен-Цион, за да получи разрешение да говори. Генералът кимна.
— Три дни — прегракнало призна Очко.
— Достатъчно дълго — каза Баум. — Да чуем.
Подобно на следовател от застрахователна фирма, задачата на Очко беше да съобщава възможните проблеми, без да премълчава нищо. Длъжността му, макар и непопулярна, беше много важна за СпецОп, но той я преживяваше с мъчителни изблици на самоомраза. И макар в управлението да беше известен като „черногледеца на Бени Баум“, хората го уважаваха заради таланта му да открива всякакви спънки и проблеми при обмислянето на изпълнението на операциите.
Той свали очилата си, почеса се по носа и впери поглед в колената си в опит да отложи неприятния разговор.
— Ами най-лесно е да си представим добрата страна. Крумлов е честен и къртицата му е реален човек. Ние го прибираме, вербуваме предателя и…
— Очко — прекъсна го Бени с необичайно строг тон. — Не ти плащаме, за да ни успокояваш с детски приказки.
Черниковски се изчерви, въздъхна и се стегна.
— Добре. Среден случай. Всичко това е двойна игра. Има реална къртица, обаче не е нищо особено. Завербувана и ръководена от руснаци или чехи, просто като въдица…
— Извинете — обади се Юдит, която спря да записва и вдигна ръка като ученичка. — Някой трябва да ми изясни нещата, за да ги разбера. — Тя почука с молива върху бележника си. — Тези дрънканици за руснаци и чехи… Някой все пак не им ли е казал, че Студената война приключи?
— Тя приключи — веднага отговори Очко. — Обаче армиите на Източния блок и разузнавателните им служби още са си на място. Войниците и агентите им трябва да ядат. Онова, което бяха свикнали да правят за Матушка Русия, сега го вършат по договори за иранците, за Саддам или за Северна Корея. Продават сведенията, които събират, или проникват за пари.
— Добре, разбрах. — Юдит обърна страницата.
Ицик й се намръщи.
— Ще те изпратя на онзи курс, та да научиш промените в съветските служби.
Юдит се направи, че трепери.
— Не трябваше да се обаждам.
— Провежда се в щаба на Мосад. До брега на морето.
— Тогава ще ида — ухили му се тя.
Баум се извърна нетърпеливо към Очко.
— Е?
— Така — продължи Очко. — Та Крумлов всъщност не е избягал, а само се прави на дезертьор и те го гонят, за да изглежда истински. Надяват се, че ние ще го приберем, ще му повярваме, а после, след месеци, той внезапно ще ни насочи по някаква фалшива следа, достатъчно важна за нас. Ние ще се хванем и ще тръгнем да се занимаваме с въпроса, докато те ни се присмиват и провеждат някаква друга операция под носа ни.
— Стандартно — обади се Ури Бадаш. — Като Носенко и американците. — През годините Централното разузнавателно управление се оказа наводнено с фалшиви дезертьори. Както по време, така и след края на Студената война.