— Значи са измислили тази история с къртицата само с цел да създадат у нас доверие към Крумлов? — почеса се Бен-Цион по брадата.
— Възможно е. — Очко не желаеше да се ангажира с конкретно предположение.
— Добре, Очко — каза Бени. — Всички сме си играли на това и преди. То е просто партия шах. Да чуем нещо опасно.
Очко погледна към Баум, от когото се възхищаваше така, както обикновен цигулар обожава Исак Щерн. Той въздъхна шумно.
— Добре. Най-лошият случай, Бени. — Огледа Баум и Екщайн с тъжните си очи. — Това е клопка. Вие двамата имате много врагове. Руснаци, иранци, Ахмед Джабрил, „Ислямски джихад“… Може някой от тях да е пуснал въдицата. Така че Крумлов, отново е фалшив дезертьор, обаче няма къртица. Онзи, който управлява Крумлов, знае, че вие двамата провеждате операция в Африка и че ние имаме слабост към бежанците ни оттам. И залагат на идеята, че ще ви изпратят обратно заради това. После просто ви убиват, а Крумлов изчезва.
Екщайн се извърна към Баум с въпросително вдигнати вежди и двамата едновременно дръпнаха от цигарите си. Вентилаторът издуха дима във вихрушка около главите им.
— Трудно е да се отхвърли подобно предположение — каза Екщайн. — Макар че с удоволствие бих се отказал от проверката.
— Обаче не е много вероятно — каза Бени.
— Така ли? — изсумтя Екщайн. — Забрави за мен. И твоята глава би послужила като чудесна украса над няколко камини, доколкото мога да преценя.
— Ами момичето, Ейтан? — оптимистично попита Бени. — Годеницата на Крумлов. Тя е индикатор, че всичко това е истинско. Ако някой ни искаше като донори на човешки органи, защо ще ни изпраща в Прага да гоним фустата й?
— Не съм казал Прага — намеси се Бен-Цион. — Казах, че е останала в Европа.
Двамата офицери се смръщиха към командира си.
— Тя е в Сараево. — Изглеждаше сякаш Ицик едва сдържа усмивката си, макар устните му да бяха свити и беше трудно да се разбере дали се радва, или се чувства виновен.
— Сараево ли? — прошепна Баум.
— Доста хора умират в Сараево — намръщи се Ури Бадаш. Войната на Балканите беше в разгара си и той явно се чувстваше разтревожен от идеята Екщайн и Баум да стъпват в онзи кървав цирк. — Двама повече няма да направят новина.
— Пък и е с двойна осигуровка — каза Очко. — Ако ви пропуснат в Сараево, ще имат още един шанс в Етиопия.
— Глупости — прекъсна го Бени. — Не е клопка. Не могат да бъдат сигурни, че точно на нас ще бъде възложено да изпълним тази задача. — Той погледна Бен-Цион и се усмихна. — Освен ако къртицата не е Ицик.
Бен-Цион не се засмя. Екщайн дръпна от цигарата си и я загаси на пода, но после я настъпи отново с подметката си, защото Бен-Цион го изгледа сърдито.
— А защо да не го направим по нашему? — попита Екщайн. — Да разделим задачите. Да изпратим група на „Маткал“, която да отвлече Крумлов, докато Бени и аз прибираме децата.
— Не става — изсумтя Ицик. — Ако къртицата съществува, Крумлов ще я издаде само срещу вила в Кфар Шмариаху и дебела пенсия. Обаче ако отвлечем този чех, той ще замълчи като мафиотски бос. — Трудно беше да се обори този аргумент на Бен-Цион, който олицетворява традициите на мафията в управлението. — И освен това там вече се проведоха изборите. Територията отново е суверенна. Не можем вече да действаме така.
Екщайн наблюдаваше командира си. Знаеше, че всеки оперативен план, обмислян от Бен-Цион, първо се преценява спрямо вероятността за политическа издънка в страната.
— Някой ден сигурно ще станеш министър-председател, Ицик — каза му Екщайн с напрегната усмивка, но не като комплимент.
Генералът го изгледа, а Юдит вдигна глава от бележника си. Едва не цъкна с език, но предпочете само леко да поклати глава, усетила, че Екщайн отново е прекалил.
Бен-Цион погледна часовника си и после вдигна лъскавото си куфарче.
— Трябва да ида на друго съвещание. — Говореше кисело и тръгна към вратата, изпратен от погледите на всички в стаята. — Разполагате с двадесет и четири часа.
— За какво? — попита Баум, чудейки се дали поради черните предположения на Очко Ицик иска те да си помислят отново, преди да се съгласят да поемат задачата.
Генералът се извърна с ръка върху дръжката на вратата.
— За да съберете екип, да установите пароли, контакти, транспорт, подкрепа и комуникационни процедури. До утре сутринта ви искам на път към Сараево. — Той излезе и трясъкът на вратата отекна в стерилната стая.
Очко изключи компютъра си, а Юдит бавно затвори бележника. Ури Бадаш лапна дъвка и се смъкна от бюрото. Никой не проговори. Въздухът беше наситен с цигарен дим и стаята приличаше на мавзолей след извършена в него кремация.