Екщайн се придвижваше сам към Загреб, последната точка за събиране на групата, преди да започне истинската операция по „спасяването“ на Ники Хашек. По принцип той обичаше да пътува с Баум, когато легендата за прикритието им го позволяваше. Но напоследък се бяха отказали, след едно пътуване до Рим, където в асансьора на хотел „Ла Резиденца“ една жена ги погледна над очилата си и след като не откри прилика като между баща и син, изсъска: „Спионе.“ Шпиони.
— Това наистина ме изплаши — беше споделил Екщайн в мига, когато двамата с Баум останаха сами. — Не го очаквах.
— Мен също — призна Баум на родния им немски език. — Дори и да го приемем като случайно от нейна страна, вероятно ние с теб излъчваме нещо като „миризма на шпиони“.
— Май ще е по-добре да пътуваме поотделно известно време, Бени. Но ще ми липсва хъркането ти в самолетите и спалните вагони.
— Флиртувай със стюардесите.
В случая при операция „Чародей“ имаше сериозна тактическа причина всички членове на екипа да се избягват един друг като прокажени до последния възможен момент. Предположението на Очко, че гамбитът на Крумлов все пак може да се окаже клопка, тежеше и затова Бен-Цион настоя да се придържат към най-параноичната практика на занаята, която за зрелите разузнавачи понякога изглежда глупава. Но генералът гледаше на операциите си като на скъпоценни оръжейни системи. Не обичаше загубите, защото това се отразява ужасно върху бюджета.
И така, Бени отлетя от Тел Авив за Франкфурт, смени паспорта си от немски с френски, а после се върна към Хърватска. Екщайн изкара няколко притеснителни часа във Виена, където по това време на годината не би трябвало да има сняг, но ниските, сиви облаци сипеха парцали и гласът от високоговорителите на летището не преставаше да се извинява за закъсненията на полетите към всички столици. Той стискаше билета си от хърватските авиолинии и се разхождаше, пушейки като комин, из чакалнята, докато се молеше останалите „магьосници“ от „Чародей“ да се срещнат по график.
Тримата допълнителни участници бяха избрани, доведени в управлението на Йерусалим и получили наставления по всички въпроси преди тръгването. Въпреки това всеки от тях можеше да направи по някой пропуск, характерен за военните операции.
Серж Максим беше прекарал деня в тихи ругатни по адрес на генерал Бен-Цион, защото трябваше да се върне чак до парижкото летището „Шарл де Гол“, преди да завие към Загреб. И защо? Защото от отдел „Документи“ искали да разполагат с последния граничен печат за влизане във Франция, който той да получи в паспорта си.
Това се правеше в изпълнение на политиката на Бен-Цион за „съкращаване на оперативните разходи“. С други думи, генералът се показваше евтин на брашното, скъп на триците, а Серж беше сигурен, че дори жената на министър-председателя да е отвлечена от банда гангстери в Хонконг, Бен-Цион ще даде допълнителни задачи на групата за спасяването й като например:
— И понеже сте тръгнали нататък, купете шест си-ди плейъра „Сони“. Продават ги в Каулун, а на лабораторията са й нужни за работата с експлозивите…
Серж беше син на френско-марокански евреи. Много едър млад мъж с остър поглед и къдрава, черна коса. Брадата си беше пуснал по време на службата в специално поделение на армията, наречено „Дувдеван“. Тези млади мъже, всички говорещи свободно арабски, са смъртоносна сила. Мисията им е да се инфилтрират сред палестинското население на Западния бряг и да изпълняват бързи акции на мъст срещу бомбаджиите от „Хамас“ и терористите от „Червени орли“. Когато получаваше задача от Специални операции на АМАН, Серж служеше като „оръжие за отбрана“ на екипа. Продължаваше да бъде старшина и непрекъснато отказваше повишенията.
— Чичо ми е служил в Чуждестранния легион — тайнствено съобщаваше той. — И казваше, че ако човек стане офицер, просто губи самоуважението си.
Екщайн не се обиждаше от забележката му. Собственото му самоуважение, или по-точно липсата на такова напоследък, беше отражение на семейния му живот и изобщо нямаше никаква връзка с военния чин.
Жерар Фолберг, вторият в списъка, закъсняваше в Атина, жертва на съдбата поради загубен багаж. Беше излетял от Тел Авив на борда на полет на „Олимпик“ (израелските разузнавачи никога не ползват услугите на „Ел-Ал“), обаче се принуди да пусне на багаж доста голямата си чанта с медицински принадлежности на френската международна организация „Лекари без граница“, а сега тя не се появи от самолета.
Фолберг беше роден във Франция израелец, когото Екщайн лично беше одобрил преди седем години за постъпване в АМАН. Завербуван като сержант от елитната „Група 996“ за спасяване на пилоти от военновъздушните сили, работата му беше да скача в морето от хеликоптери и да спасява паднали във водата пилоти. Тази смелост заедно с чуждестранния произход бяха главното, което привлече погледите на вербовчиците от АМАН.