Баум излезе от хотела веднага след Екщайн, облечен в протъркано кожено късо палто и тиролска шапка. Следваше партньора си на петдесет метра отзад. Улиците бяха кишави и трамваите се извиваха като метални змии, докато двамата мъже вървяха бързо по „Мирамарска“ към центъра на града. Бързо минаха под железопътния мост на „Котурашка“ към групите високи жилищни блокове. Загреб, който никога не е бил добре осветен град, сега тънеше в полумрак поради липсата на електричество заради войната. Тъмните му сгради напомняха на Екщайн за гробище на гиганти.
Ходенето започна да го затопля. Екщайн разкопча ципа на якето си, но не погледна назад. Работата на Бени беше да пази гърба му. Явно не го следеше никой, защото иначе Бени трябваше да се изкиха бързо два пъти.
Той навлезе в големия площад „Тръг бана Йелашича“, където тълпи млади хървати пъплеха между бавно движещите се трамваи и се бяха настанили като гълъби в основата на голяма сива статуя на кон, която обвиваха с цигарен дим и пара от дъха си. Той спря и запали цигара, като погледна към кръглата будка за вестници в южния край на площада.
Йохан се появи точно в 19,30 часа. На външен вид приличаше на Баум, само че главата му беше покрита с гъста посивяла коса. В мюнхенската му шапка беше забито смешно жълто перо и той водеше на каишка вечната си немска овчарка Таша. Екщайн се чудеше как вкарва и изкарва животното от Сараево, да не говорим как го опазва от гладуващите жители на града.
Йохан приближи будката, купи си вестник, остави пакет хърватски цигари с филтър върху щанда и се отдалечи.
Екщайн хвърли фаса си, приближи будката, купи си брой на списание „Еротика“ и прибра цигарите на Йохан.
Това беше моментът, когато, ако процесът се наблюдава, врагът ще нападне с надеждата да хване всички участници в „предаването на сведения“, както и онова, което се намира в пакета цигари. Ако се случеше нещо такова, Бени Баум веднага трябваше да извика от болка, да падне на земята и да имитира остър сърдечен удар, с което да даде малкото необходимо време на Екщайн и Йохан, за да избягат. Но нищо подобно не се случи и затова Екщайн се извърна и тръгна подир Йохан към края на тълпата, заобиколила някакъв уличен мошеник.
— Извинете. — Екщайн показа пакета цигари, когато приближи Йохан.
Господинът се извърна и ушите на Таша щръкнаха, когато забеляза Екщайн.
— Моля? — отговори на немски Йохан.
— Цигарите ви — също на немски каза Екщайн.
— А, да. — Йохан погледна пакета в ръката на Екщайн. — Благодаря. Но вътре са останали само две. Ако искате, можете да ги изпушите.
Екщайн се усмихна и кимна.
— Благодаря. — Той запали цигара и погледна към кучето на Йохан. То го гледаше ухилено и въртеше опашка. Явно го разпозна по миризмата, макар да не го беше виждала три години. — Кажи й да лае — прошепна той. — Държи се твърде приятелски.
— Лай, глупаво куче — заповяда Йохан на немски и Таша излая два пъти.
Двамата мъже се обърнаха към тълпата и Екщайн се приближи до Йохан.
— Красиви са тези млади хървати — отбеляза той.
— Да. Момичетата ми напомнят Мюнхен от младостта ми.
— Аз също съм от Мюнхен.
— Инструкциите ти за контакта са в пакета. Да не ги изпушиш.
— Опитвам да се откажа от този навик. Какво става с чехкинята?
— С изключение на две конски мухи е чиста.
— Понякога ми е мъчно за Мюнхен. Особено за октомврийския празник.
Значи всичко е наред. Ники Хашек си има двама руснаци за гувернантки, но те вероятно са само скучаещи наблюдатели. Ако някой е поставил засада, щеше да има денонощен екип яки момчета и Йохан би казал нещо като „тя е сладко момиче и затова наоколо й гъмжи от пчели“.
— Значи лека охрана — измърмори Екщайн. — Това е добре.
— Лека ли? — почти се изсмя Йохан. — Скрили са я зад стена от откачени воюващи. Само група идиоти би влязла там, за да я измъкне.
— Благодаря.
Йохан хвана Екщайн под ръка.
— Видя ли статуята на коня, младежо? Великолепна е. — Той поведе Екщайн към паметника, като се огледа, за да види дали и някой друг е тръгнал с тих.
— Наистина великолепна — съгласи се Екщайн. Двамата спряха и Таша отърка нос в крака на Екщайн. Той се отказа да я пренебрегва повече и се наведе да я почеше между ушите. Йохан също се наведе и погали Таша.
— Може да имате някои допълнителни проблеми — каза той.
— Така ли?
— Хора на Хизбула.
Екщайн си замълча. Никак не му стана приятно да чуе, че освен всичко останало може да се сблъскат с подкрепяните от Иран терористи.
— Пристигат на тълпи — продължи Йохан. — Най-малко двеста, направо от Бекаа. Готови са да стрелят по всеки, за да се тренират.