Тогава Екщайн само беше изръмжал и после бутна лодката във водата. Но сега се усмихна.
„Най-обикновен подкуп. Като си помислиш, не е лошо като идея.“ Бени Баум можеше много неща, а освен това беше гениален тактик и практичен циник. А на бойното поле дори шегите му бяха плод на оперативен опит. „Следващия път“ — реши Екщайн, а после си спомни, че току-що се беше клел да напусне завинаги оперативната работа на бойното поле.
Нещо плесна във водата на не повече от два метра от зодиака и ушите му се наостриха като на куче. Светкавицата откъм брега се отрази в ретината му и приглушеният гърмеж от пушка достигна ушите му. В същият миг той разбра.
Сега е следващият път!
Останалото като да се случи едновременно. Нощта се освети от изстрелите на групата, появила се върху билото на крайбрежните дюни, и очерта ужасяващо силуетите на лодките, замръзналите им от страх пътници, а канонадата от калашниците се разнесе над водата. Някъде зад гърба му един от мъжете на Екщайн извика „Та’тан’как!“ на амарски и главите на фалашите се наведоха към пода на лодката, сякаш са мюсюлмани по време на молитва. Над главите им блеснаха зелените ивици на трасиращи куршуми и се забиха със съскане във вълните.
Сърцето на Екщайн замръзна за част от секундата, после той си пое дъх и се обърна, за да изреве заповедите към екипажа на лодката си. Командосите обаче действаха инстинктивно като добре обучени животни и всички двойки по лодките реагираха едновременно. Мъжете с лица към брега откачиха автоматите си, коленичиха и откриха контролиран огън, насечен с червени трасиращи куршуми, макар на такова разстояние оръжията им да не бяха ефективни. Тези, които се намираха от лявата страна, потопиха перките на двигателите във водата, дръпнаха стартерите, а при брега групата командоси веднага прекратиха оттеглянето си, залегнаха в пясъка и откриха непрекъснат автоматичен огън срещу гребените на дюните.
Внезапно носът на зодиака на Екщайн се хвърли напред и се издигна опасно във въздуха. Той загуби равновесие, пресегна се и хвана гумените ръчки. Отзад се чуха леки викове, но ръмженето на двигателя ги заглуши. Една вълна заля главата му, напълни с вода ушите и засмъдя на очите му. Той разтърси глава, докато плюеше водата и се напрягаше да чуе какво става.
Отпред оживелите двигатели на кораба сякаш разцепиха морето и заглушиха квакането на автоматите. Чуваше викове и бърз тропот от тичащи крака по палубите, а после петдесеткалибровото оръдие откри огън и стрелбата му отекна над водата, сякаш някой луд удря с чук по ламарина. Експлозиите следваха непрекъснато, а празните гилзи чукаха по парапета.
Ракетоносецът бързо се обърна, готов за атака, и се насочи към лодката. Обаче екипажът от командоси при кърмата на Екщайн също се задейства бързо и внезапно обърна зодиака наляво, а в това време машинистът на кораба спря двигателите. Точно преди Екщайн да мине под носа на кораба-майка и да се скрие зад борда му, той обърна глава, за да види малкия си, нещастен конвой от лодки, които продължаваха да се движат подредени една зад друга. Автоматите „Узи“ бръмчаха като разярени стършели. Той присви очи, а после зяпна ужасен, защото последният зодиак, лодката на Бени Баум, беше отпихнал и лежеше като парцал върху водата. Горивото на двигателя й се беше запалило от трасиращите куршуми и сега в морето имаше едно огнено езеро.
Гумената лодка на Екщайн се удари във високия корпус на ракетоносеца, после се отдръпна и отново приближи, а някой посегна откъм въжената стълбичка и го хвана за жилетката. Екщайн стисна ръката на моряка и я насочи към халката за привързване на лодката. Внезапно целта на мисията се промени. „Йеремия“ се превърна в „Баум“ и единствено „Баум“. Екщайн се извърна към своите бежанци и започна да ги насочва. Хващаше ръце, дрехи и тела с тънки кости, вдигаше ги над главата си едно след друго и ги подаваше към стълбата, където други ръце ги подхващаха и вдигаха нагоре, а там ги посрещаха моряците. Чу се да вика към хората от екипажа на кораба:
— Давай! Давай! Давай!
Искаше да се отърве от всички, да разполага с лодката си — плавна и бърза. Прокъсаните гуменки на последната жена от фалашите стъпиха върху гумения нос на лодката, краката й се плъзнаха във водата, а после някой я подхвана под мишниците. Екщайн се извърна бързо към екипажа си. Хората му обаче вече знаеха какво иска и той залитна по гръб върху борда, защото те отдалечиха бързо лодката от ракетоносеца, извиха в широка дъга около кърмата му и се насочиха обратно за Баум. Втори екипаж от морски командоси вече прехвърляше през борда нападателна лодка тип „Снунит“. Тя плесна силно върху водата. Някой изстреля във въздуха осветителна ракета и под блясъка й Екщайн забеляза фигурите на екипажа й да скачат от борда на кораба във водата.