Екщайн отстъпи и го ритна с всичка сила в корема. Това свърши работа. Боря падна свит на земята.
Екщайн се обърна, но Серж вече си беше свършил работата. Беше ударил Иван във врата, а после счупи ръката му с яростен удар в мига, когато се появи изпод палтото, държаща пистолет „Макаров“. Мъжът беше паднал в безсъзнание, кожената шапка му я нямаше и очите му бяха обърнати с бялото нагоре, но Серж го държеше за косата и удряше главата му в стената на сградата, явно разярен от факта, че другият едва не го е застрелял.
Екщайн сграбчи Серж за якето и го дръпна. Хукнаха към другия край на алеята. Микробусът беше там с отворена странична врата и момичетата вече бяха вътре, но Баум бе скочил навън, вероятно с надеждата и той да удари някого, преди да се е пенсионирал. Жерар пък се беше приготвил с комплекта за първа помощ, ако някой е леко ранен.
Екщайн, изпълнен с адреналин и задъхан, зърна нещо лъскаво в ръката на Серж, когато стигнаха фолксвагена.
— Никакви сувенири — изсъска той и дръпна руския пистолет от ръката на сержанта. Извади пълнителя и патрона от цевта, след което захвърли пистолета обратно в алеята.
Серж сви рамене и се ухили, след което скочи в микробуса.
Баум плесна Екщайн по рамото, бутна Жерар на седалката до Косанович и се вмъкна до него.
Екщайн погледна пълнителя в ръката си и го захвърли надалеч. Той се удари в някакъв покрив, а после шляпна в локва. Микробусът вече беше тръгнал към реката и той скочи, за да се хване за страничната врата и да се вмъкне вътре.
Явно Косанович бързаше да се прибере…
Ники Хашек не проговори. Беше седнала на средната седалка, хванала с длани в черни ръкавици колената си. Приличаше на дете, притисната между едрата фигура на Серж и по-стройното тяло на Екщайн, който продължаваше да се тресе в опит да успокои напрегнатите си нерви. Тя явно очакваше нещо подобно, защото не показваше паниката, в която би изпаднал отвлечен заложник. Обаче не изглеждаше и твърде радостна.
Франси и Жерар бяха на задната седалка и Франси нежно положи ръка върху рамото на Ники, което само накара младата жена да трепне. Баум се обърна от предната седалка, изпъна дебелата си ръка върху облегалката и дари Ники с най-топлата си бащинска усмивка.
— Добре ли си? — попита я нежно на френски, давайки сигнал на всички да говорят на този език.
Ники го изгледа под кичурите на бретона си. Бени кимна към Ейтан.
— Снимката — нареди той и Екщайн бръкна в джоба си, за да подаде на Ники снимката, предадена им от Ян Крумлов. Беше черно-бяла и направена от Крумлов на балкона на апартамента им в Прага. Преминаването й от фотоапарата към Крумлов, после в ръцете на тези непознати и обратно към Ники трябваше да послужи като уверение за добрите им намерения, но Ники едва не я пречупи, когато я сграбчи. Тя я загледа, сякаш се чудеше какво ли е станало с младата жена от снимката, а после вдигна поглед към Баум.
— От годеника ми е — каза тя на френски, сякаш съжалява, че не са подписали предбрачно споразумение.
— Да — усмихна й се Баум. — Знаем.
Серж се засмя, Франси и Жерар също и това сякаш стопи леда, защото Ники също бавно разтегна устни в усмивка.
Косанович подкара фолксвагена на запад по улица „Степанович“, сега съвсем пуста. Интервалите между далечните изстрели ставаха все по-кратки — агресивно бумтене с ответно пукане. Когато зави по „Путник“ и откритото пространство на „алеята на снайперистите“, той започна да кара като всеки, намиращ се в град под обсада — на зиг-заг с надежда, че никой няма да се прицели в толкова неспокойно движеща се мишена. Всъщност е точно обратното, тъй като снайперистите обикновено са горди хора. В потвърждение на това един тежък куршум удари паважа точно пред бронята на колата, но Косанович подкара по-бързо и хората от групата на Екщайн посегнаха към дръжките, докато откаченият полуевреин профуча пред изоставения „Холидей Ин“, зави рязко вдясно по „Бродска“, после отново наляво между две огромни купчини развалини, които приличаха на вход към египетска гробница.
Широката черна уста на подземния вход се издигна пред тях и микробусът заподскача по рампата. Тъкмо преди да ги погълне пълната тъмнина, Екщайн погледна нагоре и видя бяло парче картон с предупреждение, написано с молив:
Косанович спря микробуса и запали фаровете. Едва сега всички осъзнаха, че е карал на сляпо. Намираха се в нещо като подземен паркинг. През надупчената сграда отгоре валеше дъжд и струите му падаха пред фаровете като стопени сталактити, а при всяко разтърсване от канонадата навън се сипеше прах.